Страници

3.07.2007

Археологията - наука за бъдещето

(продължение от сряда, 28.02)

Водил съм и пак понякога водя разговори с тях. Виждам ги често из града. Никой от тези хора, драги колеги, не казва нищо хубаво за НБУ. Те или си мълчат, или казват нещо кратко, но то не е хубаво. Ако някой е очевидно привилегирован, той мълчи, защото се срамува да каже каквото и да е. Ако не е, мълчи, защото не знае дали може да ми има доверие. Не вярвам обаче да мълчат само пред мен.
Това е положението с неофициалното слово. С официалното, както стана дума, е друго. Допускам, че всеки от работещите в НБУ може да хвали Университета публично. Но, от друга страна, трябва да внимава похвалите му да не звучат иронично. Това вече е едно много сложно изкуство и не всеки се справя добре. Затова и основните хвалители не са толкова много.
Уважаеми колеги. Доколкото познавам характера, културата и възгледите на Вашия Председател, не бих се учудил, ако узная, че в НБУ е обявен “Ден на свободната критика”. Сигурен съм, че това ще бъде един от най-тежките дни за преподавателите на НБУ. Сега те, ако не друго, поне имат право да мълчат. Тогава и това няма да може. Ще трябва да критикуват. Ръководството ще ги слуша внимателно. Да видим как ще се справят.
Колеги, в управлението на НБУ е вложен прекалено много интелект. Не може всичко да се подреди, всичко да се предвиди и всичко да се контролира. Не може, но този опит при Вас беше направен. Затова сте го докарали дотам. Срамота е. Между Вас има историци, включително и историци на политиката. Защо не се учите от историята?

5.
“Блаженият живот би трябвало да е завършен, съвършен и предпочитан от всички растения и живи същества... Ако пък някой от нас предпочете друго поради невежество или трагична необходимост, той е направил неволно избора си в разрез с природата на онова, което е истински за предпочитане.”

Платон, “Филеб”, 22 b. Превод Донка Марковска

Както е известно, колеги, не са много интелектуалците, които да са критикували толкова продължително и така интензивно традиционния университет и конкретно Софийския Университет, колкото го е правил проф. Богданов. Аз в никакъв случай не го упреквам за това. Напротив, аз съм съгласен с почти всичко, което той обикновено казва по въпроса. Сигурен съм, че той е отделил много време на тази тема както в частните си разговори, така и в устните си изложения пред разни аудитории. Той е вложил твърде много усилия, за да убеди хората около себе си – това са главно служителите и преподавателите в НБУ – че СУ е архаичен, склерозирал, неподдържан, негоден Университет и че е истинска беда за българското общество това, че той все още привлича студенти и задържа преподаватели. Надявам се, че това, което казвам, не Ви се струва клевета. Проф. Богданов мисли точно така. Той никога не го е крил. От неговите текстове, изложения и отделни реплики човек би останал с впечатление, че няма по-слаб университет от СУ и че всеки, който работи като преподавател или служител в него, е достоен за съжаление.
Така. Представете си сега следната сцена.
В централната сграда на същия СУ се провежда редовен катедрен съвет. Проф. Богданов присъства (сигурен съм, че му е неприятно). Водещият съвета и изпълняващ длъжността ръководител на катедрата се изправя пред преподавателите и казва с най-служебния си глас: “Колеги, предлагам Ви да предложим на Факултетния съвет да гласува удължаване на трудовия договор на проф. Богданов с една година. Нямаме право да го удължим с повече. Това са възможностите ни. Надявам се, че всички се присъединяваме.” Колегите мълчат. Аплодисменти няма, но няма и възражения. В действителност никой няма нищо против. Доколкото е възможно да се забележи, проф. Богданов също няма нищо против. Нито възразява, нито протестира. Не казва, че е нагло да му се предлага да остане цяла година извънредно преподавател в един университет, за който той ясно и многократно е изразявал отрицателното си мнение. Не казва: “Вие сте идиоти”. Просто приема.
Е, колеги, какво е това? Все пак той е получил пълно право на законно пенсиониране. Сега най-после може да замине и да си отдъхне. Да се посвети изцяло на НБУ. Да минава колкото се може по-рядко по тези мрачни коридори, под непочистени тавани, със счупени стъкла по немити прозорци, с паяжини и паднала мазилка из кабинетите. С безобразни тоалетни. Досега имаше дълг – към студентите, към обществото, към закона. А отсега нататък?
Преди няколко години аз лично споделих с проф. Богданов, че не харесвам нито заплатата си, нито хигиената, нито организацията на учебния процес, нито много други неща на работното си място, но все пак предпочитам да остана да преподавам тук. Той беше удивен. Сега пък съм удивен аз. Нали тук е ужасно зле? Непоносимо?
Вие имате ли обяснение, колеги? Как може човек, който разполага с цял университет, да отказва да преподава в този университет, а вместо това направо да настоява да преподава (и то на пълен работен щат, с пълно натоварване) в съвсем друг – който е, както той самият мисли, един от най-лошите в страната, региона и света?
Аз мисля, че мога да обясня това.


(20-30. 01. 2007)

(следва)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

46 коментара:

Веселин Дафов каза...

Наистина е възмутително това лицемерие на проф. Богданов. В едно интервю с него във вестник "Сега" четох как той запазвал лоялността си към Алма Матер като никога не бил преподавал в НБУ. Това е толкова обезкуражително за честта и достойнството на този професор.
Това, че позволява такива изказвания води до съжаление, че толкова много подценява своите колеги. Или просто ги презира.

Извън темата: с любопитство чета Библиотеката на Пътуващия Археолог.

Четящият Художник каза...

Ако кажа, че съм изчел внимателно всички глави от тази рубрика, няма да е точно. И все пак ще се включа с кратък коментар, по-скоро споделяне на едно неразбиране. Неразбиране на мотивацията за написването на подобен текст. Блогът е свободно и лично пространство, но на мен май не ми е ясно,неакадемично казано, защо му е на автора да пише тези неща, които, колкото и да не ми пасват като тон, като цяло фактологично в по-голямата си част са верни най-вероятно, но все пак какъв е мотивът му? Например, доколкото разбирам, авторът е присъствал на въпросния катедрен съвет, това не е хипотетична ситуация, макар да сме подканени да си я 'представим', и след като не е имало възражения, то значи и той самият не е възразил, а от настоящия текст излиза, че единствено възражението би било достойна реакция - това някаква нова негова позиция ли е, дължаща се на някакво прозрение, или е сметнал възразяването в конкретния момент за безсмислено? И все пак каква е целта? Очаква ли Археологът някаква положителна (поне от негова гледна точка) промяна, независимо в управлението на кой от двата посочени университета? Знам за доста хора, които съвместяват преподаване на две места... - да, въпросът за лоялността принципно има място тук, но в България явно още доста време ще имаме подобно разхождане на човешки ресурси между образователните институции, които може би могат да функционират до голяма степен благодарение на този феномен и това засега се явява полезна, поне донякъде, мобилност -защо тогава този конкретен пример е представен така осъдително? и в крайна сметка, всички подобни размисли и констатации - за отношенията между преподаватели, академично ръководство и администрация - май имат смисъл единствено, ако са във връзка с въпроса за стойността на самото образование при съответните условия: пречи ли на преподавателя да преподава това, дето не може да критикува постоянно някой декан? не зависи ли всичко все пак от това дали има кой да го слуша и дали има студенти, които наистина искат да се образоват? Но за това, за студентското мотивиране (което зависи несъмнено както от усещането за свободност в академичната среда, така и от чистотата на учебната сграда), вероятно ще прочетем в някоя от следващите части на този текст.

vesselina каза...

Не си добър оратор, колкото и пъти да се обърнеш с "драги колеги". Нито си говорител на група, нито имаш аудитория. Толкова нескупосано си направил блога си - че ако не го беше разпратил сам, за да се покажеш, даже аз, която почти живея в нета, нямаше да те намеря.

И не си въобразявай, че злобата и комплексите ти могат да предизвикат война между СУ и НБУ. И двата университета си живеят добре. И ти хич не ги интересуваш.

Само че толкова мразя лизгави подмазвачи и използвачи, които като им подадеш ръка след това ти отхапват рамото - както в случая ти правиш с Богдан Богданов, че повярвай ми - щом искаш война ще я получиш.

Не можеш да ни казваш кое е срамота и кое не е клевета, не може да ни убеждаваш че знаеш всяка една мисъл на ББ, да ни цитираш протоколи и вякакви идиотии, да изкарваш хората в НБУ полуидиоти - които или си мълчат или оплакват съдбите си или пък да ни убеждаваш колко много ББ мрази СУ. Защото хората ще прочетат текстовете му за СУ, ще видят как ги лъжеш и после с твойте камъни по твоята глава.

Поне да имаше тактика, всеки знае как като използва казионното мислене на хората, да предизвика завист и злост. Какво се опитваш да КЛЕВЕТИШ проф. Богданов чрез НБУ, защо не се опиташ да го направиш чрез работата му в СУ. Обясни на човека преди моя коментар и на себе си как гадния ББ хич не е направил нищо за ФКНФ -да те видим.

Писането ти е класически пример за идеология - говориш за едни неща, скривайки други неща, много по-важни от първите. Та ти викаш на СУ "работното ми място",сигурно и така се държиш там - като на работно място. Но това е университет. Не ни карай да го съжаляваме. Университетът не може да бъде работно място, освен ако още не живееш в социализма.

Университетът е много повече неща за да го мислиш като заплата, хигена и мазилка, пълен работен щат с пълно натоварване.

И освен това, колега, допуснете че и другите хора са мислещи същества.

Специално аз, а съм сигурна и в много други хора, далеч по-бихме се радвали, ако те пенсионират теб.

Накрая, като ти благодаря отново за прекрасната мисъл на Свети Йероним "Любовта не знае ред", ти напомням, че и войната също не знае ред.

vesselina каза...

Като казвам "Обясни на човека преди моя коментар " имам предвид ВД, а не Четящия художник! За Четящия художник се радвам, че е споделил коментара си. Далеч повече разбира от образование. При това и добре пише:-)

Веселин Дафов каза...

Не видях никого с име ВД да е писал коментари. Но ако се има предвид Веселин Дафов, сигурно става дума за моя коментар.
Споделих, че считам за истина, че проф.Богдан Богданов се държи лицемерно, когато нелепо обяснява лоялността си към СУ. Написал съм си и името, нали, Vesselina? И д-р Гочев също си е написал името.
Относно неговите приноси за ФКНФ - считам за твърде самонадеяно и нескромно ние да се изказваме като годни да извършим тази преценка.
Беше ми интересно да прочета Вашите бележки, Vesselina, за войната, любовта и реда.

vesselina каза...

Radvam se za teb adashe:-)pisha taka (VD) za da pestia vreme - nishto lichno. I na men shte mi e interesno da razbera za litsemerieto. I kato smiatate za samonadeiano i neskromno da se izkazvate za prinosite mi, zashto togava s leka raka lepvate opredelenia bez nikoi nishto da vi e napravil, a?

p.s. каза...

prinosite mu:-)

Четящият художник каза...

Аз пак ще се намеся - добре, формулировката 'от лоялност към едното място не преподавам на другото' може и в известна степен да е реторическа, доколкото и самата структура и философия на НБУ предполагат разделение между административни и преподавателски функции, от което в случая в крайна сметка НБУ губи, но все пак белег за лоялност е самата рефлексия по въпроса, самият опит директно да се обясни човек какво прави на всяка от двете си "местоработи", защото както споменах по-горе и както вероятно всички коментиращи тук, независимо поименни или не съвсем, знаем, страшно много хора прескачат от един университет на друг университет / бан-ски институт, като по-скоро го правят с недомлъвки, шушукайки и невинаги съвсем коректно към едното или другото място. Да, нещата вероятно още доста време ще останат така, това може би не е толкова лошо, но пък според мен е доста нелепо да се обявява за нелеп наистина почти единственият открит опит да се обясни подобно междууниверситетско поведение, а сред, нека ги наречем така, 'пътуващите' преподаватели, за които си мисля, има и доста други публични личности.
Хубав ден :-)

Maurice каза...

АРХЕОЛОГИЯ НА ЗАВИСТТА

В този блог няма никакво пътуване. Нито в прекия, нито в метафоричния смисъл. Н. Гочев стига до НБУ и проф. Богданов. Нито крачка нататък. Спира там. Застива. Вкаменява се в позата на стара клюкарка. На леличка, правеща в квартала инсинуации за отношенията в съседската къща. На Н. Гочев много му харесва това. Колко е приятно да говориш против твой колега (понеже Н. Гочев и проф. Богданов са колеги) - удоволствие, което са изпитвали сътрудниците на ДС. Този блог прилича на донос от оная епоха. Отблъскващо е, че такава практика се прилага от един класически филолог и преподавател.
Доносникът е човек, който не може да се изправи лице в лице срещу онзи, за когото говори. Н. Гочев няма аргументи, посредством които да влезе в дискусия с идеите на проф. Богданов. Тогава му остава само едно: да напада личността му. Защо? Защо така обсесивно, така натрапчиво, издъно авторът на блога е обзет от тази агресия? Отговорът е прост, личи във всеки ред на Гочев: завистта.
Завист за това, че проф. Богданов е изследовател с приноси в изучаването на Античността. Завист за това, че той обогати българското висше образование с една успешна институция: НБУ. Успехът на университета е очевиден. Нека Н. Гочев види колко студенти годишно се записват в НБУ. Само това е достатъчно, за да потвърди думите ми.
Завистта, колкото и неприятна да е, е разбираема: човешко чувство. Тя обаче става отвратителна, когато не я подтискаш, когато се прокрадва в думите ти.
Ето един лек срещу завистта: работата. Нека вместо да злослови срещу своя колега проф. Богданов Н. Гочев да направи университет, който да бъде предпочитан от толкова студенти, колокото идват да учат в НБУ. Или от повече. Не е лесно. По-удобно е да завиждаш. Завистта – комфортното преживавяне на слабия човек.
Жалко, безсмислено, неинтересно...

Анонимен каза...

Уважаеми Археоложе,
Не съм този, който ще съди един или друг, за това, че е приел, например, да му се удължи трудовия договор. Но кажете, катедрата в СУ не иска ли Богдан Богданов да преподава още една година? Нима не е той един изключителен специалист в своята област? Има ли кой веднага да го замести?
Колкото до мнението на Богдан Богданов за СУ, мисля, че казаното от Вас просто не е вярно. Никога не съм го чувал да говори така за СУ, както прочетох във Вашия текст.
СУ има сигурно много слабости, както сигурно има и много качества. Вие, например, защо избрахте да преподавате в СУ - не казвате нищо повече. Аз, например, избрах да работя в НБУ по много причини, но една от тях е, че от самото начало се ангажирах със създаването на департамента по политически науки и смятам, че съм вложил тук важна част от живота си. Също така и защото начинанието е ново и тук, в НБУ всяко ново начинание много по-лесно се реализира. Ето ви две причини, напълно легитимни. Има и много други. Не одобрявам Вашия назидателно-морализаторски тон. Имам и един въпрос: какво по-точно знаете за НБУ? Защо го виждате като противостоящ на СУ. Аз не виждам такова нещо. НБУ експериментира, сигурно заедно с това допуска грешки, но не се страхува, да експериментира и търси нови неща. Чудя се, дали вие преподавате в СУ, защото просто сте свикнали с това и разчитате на нещо като "сигурен статут"? Както е известно, "могат да затворят всички университети в България, но не и СУ". Тази философия е остаряла, както е остаряло разбирането, че има само един университет - Университетът. Това и било вярно през 1918 г., донякъде през 1951, но не и сега. И във Франция отдавна вече няма само Сорбоната... Трябва да приемете нещата такива, каквито са.
Антоний Тодоров.

Анонимен каза...

Типично по интелигентски: ако някой открито се изкаже критично за другиго, то този някой непременно завижда, злобее, не люби и иска да се кара.
Или започват да се чудят за мотивите му.
Или започват да го питат за неща, които той не е направил.
Други - защитници на критикувания -казват: ама и други правят така, а пък той се занимава с него. Защо точно с него? Защо не се занимава с всички наведнъж и заедно. Така не е честно.

vesselina vassileva каза...

Izvinete me, anonimen kolega po spodeliane na komentari, no tova ne e kritika. Nito az bih se vazpriela kato intelektualets. Stava vapros za zlonamerenost. Po-strashno - ideia da se obediniat mnogo hora sreshto 1 chovek, chrez izpolzvaneto na savsem otdelen obekt. Estestveno e da ima i obratnata reaktsia, nali.Inache vsichki v BG mnogo se kefiat na kritiki:-)

Анонимен каза...

Някой май отбеляза точки пред Ръководството, нали Антоний?

Веселин Дафов каза...

Съгласен съм с д-р Тодоров, че нещата са такива каквито са. НБУ и СУ изглежда, че са конкуренти.
В началото на НБУ - студенти там ставаха само такива, които не са приети дори и платено другаде (основно СУ, МЕИ).
След това "доц." Веселин Методиев и "..." Тотоманова забраниха "платеното" в СУ и така насочиха милиони към НБУ и други "партийни" ВУЗ-ове. Отвореното общество също помогна.
Това за платеното продължава и сега. СУ не участва в конкуренция за студенти с НБУ.
Междувременно НБУ укрепна и особено по някои специалности.
Добре е и за СУ и за НБУ, че имаме тези два университета. Както казва д-р Тодоров - "..да приемем нещата каквито са..." или каквито ще бъдат. Защото към момента нито един от студентите на НБУ (със своите финанси) не е в целевата група на СУ. Просто СУ спазва закона и няма как да вземе тези пари и да обучава този студент.
Чакам с нетърпение да участваме в конкуренция с НБУ.

Анонимен каза...

Ne stava samo s chakane, triabva i akul!

Димка Гочева каза...

Бях си обещала да не се намесвам на блога на Николай, но ще го направя.
На мен лично никак не ми се искаше тази борба да се води по време на Великите пости, но дебатът вече започна....
За това, което един човек прави, винаги може да бъде обвинен или нахвален и неговият брачен партньор.
Несъмнено случаят е такъв.
В нашето семейство всеки ден се говори за политика, за обществото като цяло и за образователните институции.
Непрекъснато се говори за отчетност, мандатност, прозрачност на управлението на университетите и за това, че в НБУ няма мандатност, а в СУ няма отчетност.
Четящият художник е попитал какъв е мотивът за това, което Николай прави чрез блога си, а Веселина е споменала “тактика”.

Няма само един мотив, няма тактика, но има цел.
Николай иска чрез блога си да каже неща, които никой друг не смее.
НБУ подхвана вече 16 си година. 15 години академичен толеранс стигат.
Не може един университетски преподавател в продължение на 13 години да чува от свой колега, професор, че университетът, в който преподават те двамата е “мъртва структура” и да вижда, че този професор не напуска “мъртвата структура”, за да отиде на новото, по-хубаво място. И двамата с Николай бяхме и продължаваме да сме убедени, че от създаването на НБУ има много голям смисъл и много голяма обществена полза. Но за разлика от Богдан, бяхме и продължаваме да сме убедени, че от реформирането на СУ има още по-голям смисъл и още по-голяма обществена полза.
“Мъртвата структура” и “склерозиралият” СУ наистина е в много тежко състояние, но това се дължи и на факта, че изключително влиятелни и уважавани хора в обществото като проф.Богданов не правят достатъчно за неговото реформиране. Проф. Богданов е професор на СУ и преподавател в него от почти 40 години. Ако някой е отговорен за лошото състояние на СУ, това са преди всичко неговите влиятелни и много известни в обществото професори – те имат достатъчно медийни трибуни, от които да призовават за реформирането и поправянето на най-стария и най-големия наш университет.

***
Сега ще напиша и за повода и причината за написването на моя текст.
Разбира се, че по принцип подкрепям Николай, макар че на места не ми харесва тонът му, особено от миналата сряда.
Поводът е вече 16-та година от съществуването на НБУ, а причината е концентрацията на огромна, неограничена във времето власт в ръцете на Богдан.
Веселина, Вие сте написала, че практически живеете в нета. Ами, хайде тогава, отидете на страницата на ЦЕУ в Будапеща или на страницата на Американския университет в Будапеща. Какво се разбира от тях?
Разбира се нещо, което всички, които сме се занимавали малко от малко с образование, го знаем отлично: че частните университети навсякъде по света се управляват еднолично и концентрират практически почти цялата власт в ръцете на едно лице. Но, има едно много голямо “НО”.
Само за известен период от време.
Когато отворя юбилейния 16 брой на списанието СЛЕДВА виждам в него покрай някои зашеметяващи подлизурства и една статия на проф. Йехуда Елкана от ЦЕУ.
През първите 8 години от своето съществуване, два мандата по четири години ЦЕУ е бил еднолично управляван от проф.Ласло Матияш, който е бил президент и ректор. През следващите 8 години включително и сега – от проф. Елкана. Шеф на настоятелството на ЦЕУ, както знаем е Джордж Сорос, но той само дава пари, отива понякога за откриването на учебната година и толкова.
ЦЕУ също, както всички частни университети по света, се управлява почти еднолично от един човек, НО за не повече от 8 години.
И всеки който види органиграмата на сайта на ЦЕУ може да се убеди, че онова, което прави ректорът, който е и президент на ЦЕУ, е същото като онова, което прави шефът на Настоятелството на НБУ, сиреч Богдан.
Американският университет в Благоевград има президент и той също го управлява почти еднолично. Но само в продължение на 7 години и не се допуска в никакъв случай повторение на мандата. И АУБ е частен, и АУБ съществува от 15 години. В момента нашите вестници публикуват обяви за конкурс за третия пореден президент на АУБ.
Дори по времето на социализма у нас, по съветски модел, всички ръководни длъжности във “ВУЗ-овете” у нас бяха четири + четири години. Четири години мандат и възможност за повторение на мандата.
16 годишното управление на НБУ прави Богдан абсолютен национален шампион по дългогодишност на едноличното управление на един университет от един човек у нас.
В историята на българското висше образование, което догодина ще отбележи своята 120-годишнина, няма друг човек, който да е управлявал еднолично университет 16 години.
А Богдан може вече да е поставил и световен рекорд. Това не го знам и не смея да го твърдя, но за рекорд в българското висше образование определено можем да се произнесем.
Новият Богданов Университет (както го наричат някои преподаватели от Склерозиралия Университет) поставя на изпитание демократичните рефлекси на някои преподаватели от Склерозиралия Университет, които се занимават с античност.
Всеки, който е чел речта на Перикъл в “Историята на Пелопонеската война” знае какво е второто определение на демокрацията там. Първото е, че малцинството се съобразява с мнозинството.
Второто е, че демокрация има само там и само тогава, когато всички ръководни длъжности се заемат ЗА ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ.
На 18 година от началото на нашия преход с горчивина можем да констатираме, че нашето общество не е демократично, защото дори и човек като Богдан, който е чел Тукидид в оригинал и го е преподавал, няма никакво намерение да се раздели с властта си. Дори след рекордния 16-годишен период.
Веско Дафов е прав, че Богдан презира нас, работещите в “Мъртвата структура”, които правим големи усилия да я променим.
Защото властта му е огромна и го заслепи.

***
Да кажа нещо на четящия художник.
България вече влезе в ЕС. Няма нито една страна в ЕС, в която да е възможно един университетски преподавател да работи за два университета – да преподава в един, а да управлява в друг.
Няма нито една англоезична страна по света, в която това също да е възможно. Във всички англоезични страни важи правилото: “within ten miles”. Всички преподаватели са длъжни да живеят в обсег от десет мили и – разбира се, да не преподават другаде. Когато преподава другаде, преподавателят е visiting professor или recurrent visiting professor.
На 16 година от съществуването на НБУ е време вече всички да решат и да направят избор – кой преподавател за кой университет ще работи.
За да започне най-после честно състезание между тях.
***
И последно, обръщам се към Веселина.
Веселина,
Ние с Николай много обичаме, много ценим и много уважаваме Богдан. Той е един изключителен преподавател, изключителен учен, изключителен преводач и създател на НБУ. Какво мисля за Богдан като учен, преводач и преподавател, съм написала в рецензията си за неговата превъзходна книга “Отделно и заедно”, която е сложена на неговия сайт, а Николай една цяла година работи за събирането на текстовете и издаването на сборника в негова чест.
Но дори и изключителните личности не бива да бъдат издигани в култ.
Обществото престава да бъде демократично.
А Богдан, за съжаление, от няколко години упорито гради култ към личността си и това се вижда дори от полиграфското оформление на последната му книга.

***
Аз не виждам какво толкова драматично ще се случи, ако Богдан се пенсионира, но продължи да работи на хонорар в СУ, така както става с много други преподаватели?
А какво толкова драматично ще се случи, ако престане да бъде шеф на настоятелството и остане негов член ex officio?
Според мен така ще е по-честно и спрямо единия, и спрямо другия университет.
Пак ще си ходи в единия университет да преподава, а в другия - да прави каквото си иска.
Ако това изобщо някога стане, той ще има много по-малко ВЛАСТ от сега, но много повече искрено УВАЖЕНИЕ и искрени, добри ПРИЯТЕЛИ. И в двата УНИВЕРСИТЕТА.

Димка Гочева

vesselina vassileva каза...

ЛЕЛЕ ВИЕ СТЕ СЕМЕЙСТВО ЛУДИ.:-)Шегувам се, разбира се. Отивам да ям. Извинете ме. По-късно ще ви пиша - неочаквано интересни неща!!!

vesselina каза...

Много ме развесели Вашата поява.
Не наричайте този блог дебат, като сме все едно в латиноамерикански сериал: съпругата се притичва на помощ на още неопитния на тема университети съпруг. Първо плаче, че сме съсипали Великите пости. После прочита на Веселина 10 трактата от книгата "Университетът: накъде?". Нахоква, невежия четящ художник. И сега вече силна в целта си, започва да се чуди дали да пенсионира Богдан или по-добре да го убие.
Но! Всичко това е от любов! Бог е любов! И докато тя убива, съпругът й превежда Библията, защото те са едно класическо християнско семейство.

.............

Радвам се, че сте видяла корицата на последната книга на ББ и че чак заговорихте за култ към личността. Публикувала съм поетапно описание на нейната история, там някъде в сайта на проф. Богданов - около вашия текст, защото от момента на появяването си на бял свят тази корица разядоса почти цяла България!Разбира се, аз само съм щастлива от това - защото никой не рита по умряло куче! Нищо не ми казвате обаче за "Нов университет за един нов свят" - юбилейният албум на НБУ. Купете си го, прочетете го и тогава сериалът ще продължи така:

..............

Съпругата и съпругът купили 2 базуки, застреляли не само Веселина, целия НБУ, всички профсори в СУ, който не го реформирали, четящия художник, Морис, даже Брад и Веско Дафов и анонимните дори ...
После взели Платон и Библията, прибрали се на спокойствие вкъщи и започнали да си четат, когато - О, УЖАС!...изведнъж прочели че:

"Душата не само е безсмъртна, но е и принцип на живота и на всичко живо."

В превод на професор Богданов:-)))

...........

Професоре,

на Джем Султан сигурно му е било много гадно. Но все си спомням, как като го измъчвали и във времето между деня и ноща, някъде между земята и небето всички осъзнали, че той не може да бъде нищо друго освен Джем Султан.

..........

А сега - Лека нощ на всички!, няма да ви пиша тези дни, защото ще си имам друга работа:-) ако не сте толкова много зли, в понеделник ще ви покажа едни доста любопитни археологически обекти от миналото: които достойно представят нашето добро семейство през времето на академичния толеранс, и то познайте къде...

......

розьо прасков каза...

Веселина, Веселина ...Тъжно е! Всичко това си го написала нахранена. Наядена дори (ако позлваме твоите думи).
Има хора, които обичат назначаването. Обичат да бъдат назначавани и самите те да назначават. За посланици, за съветници на президента ... за агенти на Отворените и т.н., да назначават секретеарки, клакьори. Да назначават и доценти и професори.
Те не обичат откритите състезания и размяна на аргументи. Те обичат да не рискуват. Играят на сигурно. Само когато са подготвили нещата - само тогава се "хвърлят".
Кажете ми, моля? Какво е рискувал Богданов, та ми го хвалите? Какво е заложил?
Само, моля, не ми казвайте, че е рискувал, това, което всъщност е загубил - автономност на поведението си.
Да назначаваш и да бъдеш назначаван.
Критиките към теб да са от сорта - недостатъкът Ви, проф. Богданов, е че сте много добър. Ама много. Я ги направете на кайма тези от семейството.
Та така. И ти Антоний. Нали и ти обичаш да те назначават. Бил си бил избрал. Не ставай смешен. Ти си назначен, драги, и в СУ беше назначен без конкурс. И в НБУ си назначен - без конкурс. А с харесване.

Анонимен каза...

това за Назначението май е удар в сърдцето на НБУ/АОНСУ.
Не се бях замисляла, че в НБУ не може да станеш и чистачка ако не си богдануугодна.
Амбасадор в Атина не можеш да станеш ако не си много, много, ама много гъст с ... Хайде да се досетим сами!
Мисля си и за конкурсите. Мои колеги трябваше дълго време, буквално да се подмазват, на такива, които вече се бяха подмазвали, за да може да заемат някаква неакадемична позиция - административна, от която да преминат на академична.
Минаваш през администрирането за да се научиш откъде изгрява слънцето. А след това, вече ориентиран, може да започнеш да "твориш" - обикновено в посоката, която си прозрял в последната книга на Ти-знеш-кой.
Млади хора, а смазани! С пламък в очите, когато наоколо е подмазвания!
Скоро разбрах, че в НБУ преподавателите се срещали и с родителите на студентите и кандидат-студентите, за да им обясняват разни неща. Каза ми го директор на департамент. Гордо. Така набират и задържат студентите. Вие как мислите? Това сериозно ли може да бъде място, в което студентите и преподавателите са колеги. Аз мисля, че не.
Не студентът и отговорността са важни, важни са тези, които дават парата. Да започнеш "свободното" си битие с мама и тати при твоите професори - нямам думи.
Но така е и между преподавателите.
Има си правилност някаква там - ректитудо да го наречем.
НБУ - свят на свобода, но само за някои.
Впрочем, нека някой от философите просвири с камертон на Богданов за понятията свят и свобода. Показани са разбирания в най-добрия случай на ниво 17 век. Нека бъде 18-ти.

vesselina каза...

Наядена?...Каде съм казала наядена?Казах - да ям!И пак не съм Розьо Прасков. Много сте страхливи и двамата след мен.

И по-добре 17 век отколкото - чак Платон, или чак Библията, че чак Свети Йороним. Богохули.

Нямате аргументи. Просто злословите. Спира да ми е интересно с вас. След появата но Димка, с нищо не можете да ме изненадате. В един момент ще се изхарчите, ще стигнете до там, че ще повтаряте едни и същи неща - посланик, сорос, назначени, пари, пенсиониране, мандати и ще прегракнете. Какъв дебат е това?

Засега всичките вие вместо да ме биете на моряшки бой, защото сте повече, ви бия аз:-)Сама!!!!При това със сигурност сте и далеч по-стари от мен!

v каза...

Госпожо,

"сърдцето"?

Анонимен каза...

Биеш ги! Давай! Още малко само им остана.

v каза...

Blagodaria ti za podkrepata! Naistina ot sartse! Imam nujda, zashtoto kakto se vijda tezi sa mnogo zli, mnogo nevazpitani i niamat tsenostni sistemi:(((( No niama da im se razmine:)

Четящият художник каза...

Коментарите на Веселина наистина ме разведряват доста, в положителен план и неиронично, въпреки че не бих могъл напълно да следвам тона й, а и не съм съгласен с всичко - например не мога да твърдя, че никак не ми допада онази сборник, Сюмпосион...:-)

но иначе на моменти доста се депресирам от нещата, които чета тук, а може би не си струва, не трябва човек толкова да се разочарова покрай писанията в един блог, това май действително не е същински дебат... но ако беше, вероятно щеше да се обърне повече внимание, наприемр, на коментара на студента Петър към един предишен текст, който мен доста ме порази, защото честно казано, колкото и да не ме смущава, дори напротив, структурата на нбу, то студентите и тяхното отношение към материала, грубо казано, доста ме притесняват и смятам, че те като цяло наистина са доста по-малко изследователски насторени от тези в су и дори другаде, но явно зависи от специалността, нямам много поглед върху икономиката и психологиятъа, за които там ставаше дума;

а и ако това беше място за сериозни дебати, то блогът би отворил и коментари по рубриката Библията на български, защото появата на нов превод, дори само на откъси, на Библията, си е събитие, както добре знаем, но явно археолого-научните разсъждения на Археолога задушават възможността на него да се гледа като на сериозен учен. Жалко. Но може би, и тук се опитвам да вляза и аз в един по-шеговит тон, поне е радващо, че по този начин Археологът и неговата съпруга успяха открито да признаят и някои положителни неща за СУ (където, доколкото чувам, май наистина няма много хора, които да са против това, че проф. Богданов преподава все още, дори напротив), макар и в рамките на конструкции от типа: 'ректорът ни е некадърен, но е чудесно, че можем да го кажем и да продължим да взимаме заплата, а за положението в крайна сметка без друго са виновни пасивните професори'.

Към доц. Гочева - да, добре знам, че в ЕС не е обичайно някой да преподава на много места и точно това имах предвид - тук е все още така, и то не в нарушение на закона, в тукашен контекст това има и положителни ефекти може би, макар че сигурно ще бъде по-добре, ако някога тази практика отмре. Но, докато я има, е нелепо да се критикуват и малкото опити открито да се говори за ролята на един човек на две места, както прави проф. Богданов, докато мнозина други просто прескачат от у-тет на у-тет, но без да го коментират, сякаш са виновни за нещо, а накрая те излзиат по-достойните... така е и за назначенията - в нбу вероятно по-открито от другаде човек може да бъде просто назначен, но навсякъде се пускат конкурси, които често са за конкретен човек и това не се смята за толкова нередно - заради възможността по този начин да се сформират работещи научни екипи и смислена среда и т.н. (а така е и на редица места в Европа, това го знам) и след като поне формално имало конкурс, никой не трябва да закача тези случаи... ох, не знам - остава въпросът за мандатността - наистина не се чувствам достатъчно компетентен да се произнеса от позицията на добро познаване на теорията и практиката на университетското управление в глобален план, но някак предчувствам, че не може защитата на един принцип сам по себе си, на 'идеята' за принципа дори, да стои абсолютно винаги над всички постижения и провали, над всички детайли, обвързани с проявлението на принципа в някаква действителност, както и над всички други принципи, като например този за нормите на общуване между ученик и учител, например...

Хубав ден на всички!

vesselina каза...

Четящ художнико,

аз също харесвам доста от текстовете в Симпозиона, но за мен тази книга - от съставителска страна - е пълна трагедия, което пречи текстовете да се възприемат добре, а както научихме от г-жа Гочева, доц. Гочев е работил цяла 1 година по нея.
Да не говоря за корицата - мрамор, запетайки, снимки в паспортен формат.
Наистина, защо ли не отговарят на студентите си, на Петър, на Брад - те поставят реални проблеми.

А пък на мен най-смешен ми е този анонимният, които казва "Някой май отбеляза точки пред Ръководството, нали Антоний?". Представям си го като плешив продавач на дини. Дано не е жена:-)

Хубав ден и на теб ЧХ:-)


*Четящият художник, не бил чак толкова невеж, г-жо Гичева -Гочева.

Димка Гочева каза...

Веселина,
От всичко, което сте написала, намирам за уместно да отговоря само за книгата “Университетът – особен свят на свобода”. Тя съдържа много хубави текстове, но те са издадени лошо – много луксозно, но с много голяма липса на вкус.
Отпред – два портрета на автора. Един на обложката и още един на твърдата корица.
Отзад – няма библиография.
На мен винаги ми е правило лошо впечатление издаването на книги от големи светила на академичната наука без библиография. Немците за това казват: Ein Buch ohne Bibliographie ist кein Buch.
Слагането на библиография към тази книга е било задължение и работа на съставителя.
Книгата щеше да изглежда и да се възприема по друг начин, ако към нея имаше две-три страници библиография за проблемите специално на частното висше образование. Има няколко студии на Пепка Бояджиева за това, което става сега и за частния университет преди 9.9. 1944, има един чудесен сборник, съставен от Снежана Сланчева и Юлия Пъшкина “Частните висши училища. Митове и реалности”. Има десетки статии в периодичния печат на български, има две огромни изследвания на Снежана Сланчева, публикувани на английски в Интернет. Това са на първо сещане трите наши автори-колеги, които са писали доста за това, а пък за чужди автори и публикации на чужди езици да не говорим.
Липсата на библиография в една научна книга казва на читателя “Никой друг не е писал за това”. А това не е така.

***
А сега искам да направя едно конструктивно предложение към Вас, ако Вие сте същата Веселина Василева, за която на сайта на НБУ пише, че е шеф на издателска програма.
Проф. Богданов да се отблагодари на колегите си от Катедрата по класическа филология за тяхната дългогодишна колегиална солидарност и академична толерантност, за тяхното разбиране и съдействие за изграждането на НБУ. Някои от тях дори са водили курсове на хонорар там два-три пъти.
Та, предлагам издателството на НБУ да издаде най-малко по една книга от: доц. д-р Анна Николова, доц. дфн Петя Янева, доц.дфн Мирена Славова, доц. дфн Анастас Герджиков, доц. дин Кирил Павликянов, доц. д-р Недялка Георгиева, доц. д-р Мария Костова, доц. д-р Виолета Герджикова и доц. д-р Елия Маринова.
От Анна Николова например могат да се издадат поне три книги – тя има неиздадена дисертация и статии и студии за поне два тома.
От Виолета Герджикова могат да се издадат поне две книги – прекрасната й дисертация за гръцката култура и хабилитационната й работа за латинската култура. От Елия Маринова могат да се издадат също поне две книги – отличната й дисертация за Ренесанса, защитена на немски в Хамбург и хабилитационната й работа за ренесансовата култура. От Мария Костова – текстовете й за римското право и т.н. От Кирил Павликянов могат да се издадат една книга на английски и една на новогръцки.
Колегите на проф. Богданов от СУ са скромни хора, всеотдайно посветени на изучаването на античността. Те нямат неговата власт и неговите финансови ресурси да издават така луксозно своите текстове.
Опасявам се, че текстовете на някои от тях така и ще си останат като два подвързани тома в ръкопис в библиотеката.
От негова страна би било отличен колегиален жест в знак на благодарност за това, че всички те приеха през последните 15 години да работи много повече за НБУ, сега да им се издължи, като издаде и техните текстове в издателството на НБУ.

Анонимен каза...

Чета коментарите и се чудя: кой е авторът на този блог? Чий е този блог? Изглежда, че е на Веселина.

Димка каза...

Веселина,
Николай работи около една година за тази книга, защото по времето на нейното събиране повечето хора нямаха компютри у дома си или нямаха Интернет и електронна поща. Половината от тези текстове бяха написани на машина, половината от компютърните текстове бяха на различни, досовски, уиндоуски,апълски програми и т.н.
С всички автори в нея Николай се е срещал поне по два-три пъти, защото издаването на сборник през 2000 г. беше съпроводено с много повече трудности отколкото днес.
Книгата не е луксозна, защото парите, които Николай, Виолета и Йоана успяха да намерят, бяха малко.

***
четящ художнико,
Уважението към по-възрастния преподавател се проявява така - да издадеш сборник в негова чест, да напишеш обстойна рецензия за негова книга, винаги в съответния контекст да го цитираш, когато преподаваш или пишеш.
Но когато някой по-възрастен университетски преподавател стане ключов администратор на една образователна институция и съсредоточи в ръцете си огромна власт за неограничен период от време, тогава всеки пълнолетен български гражданин има не само правото, но и задължението да пита какво става там.
Аз и Николай сме пълнолетни хора. Вие пълнолетен ли сте? Веселина може и да е пълнолетна, но се държи като непълнолетна.
Всички ние можем да си припомним от сайта на НБУ каква е неговата мисия. Освен всичко останало, там май се говори за демократични практики, отворени общества и т.н.
Точно защото не е затворена общност, а влиятелен университет, който конкурира СУ и за студенти, и за докторанти, и за преподаватели, преподавателите от всеки един от всички наши университети трябва да имат свободата да обсъждат какво става с тях.
Тази свобода е конституционно регламентирана у нас и ако излезе, че нашите университетски преподаватели нямат такава свобода, тогава ще излезе, че можем да обявим "българските университети са особени светове на несвобода".
НБУ беше създаден с големите обществени амбиции и големите обществени претенции за демократични практики, модели, иновации. Много от хората, които през различни години са били в настоятелството на Фондация "Отворено общество" сега са преподаватели там.
Това е огромна обществена отговорност, с която НБУ се е нагърмил сам.
А нали разбрахте преди два дни какво се е случило на ректорската среща, на която е обсъждана стратегията за висшето образование?
Една от лансираните идеи в стратегията, която е била охотно приета от ректорите, е била да се удължат мандатите на ректорите.
Да управляват повече от два мандата. Понеже съм била доста пъти на такива срещи, мога да ви уверя: ректорите на държавните университети винаги дават за пример НБУ. "Щом в частните университети един и същ човек може да управлява много години подред, защо да не можем и ние?"
Така вървят нещата - към абсолютна авторитарност в частните университети и към ректорски олигархии в държавните.
Три пъти "браво" на НБУ за светлите примери, които дава за демократични практики и процедури в една университетска институция!

vesselina каза...

Знаех си, че доц. Гочева ще ни зарине с думи зли. По-късно ще ви чета, че сега нямам време. Но ще кажа нещо на анонимния (това сигурно е продавачът на дини, щом е избеснял срещу мен и щом чак толкова не разбира от интернет). Блоговете са на всички, в това число и на Веселина. Ще ви обясня: отначало изглеждаше, че блогът е на Доц. Гочев, а после стана на доц. Гочева, след това стана мой, после на Четящия художник, а един ден може да стане и на Продавача на дини. (Вие какво си мислите, че това е партията и ще ме изхвърлите като създадете дебат на тема "на кого е блогът". Ха-ха!)

Плешива Продавачка на Дини каза...

Отдавна някой не ми се беше подигравал задето съм плешива, че продавам дини и че съм жена. Почувствах се много натъжена.
Мисля си, дали всички "защитници" на НБУ са толкова груби и недодялани или това е характеристика само на полу-защитниците.
Или трябва и това лице да бъде вписано в пасивите на СУ, защото е завършило там и не са го научили.
Но СУ е само един софийски университет, а не цял и нов български.

v каза...

мъж си.
вписана съм и в двете и в су и в нбу.
и си продавай дините. не ни пречи.

teodora каза...

Kakvo stava tuk? Vsichki sreshtu edin? A Bogut Niki go niama!

vesselina каза...

Така.

Уважаема г-жо Гичева-Гочева,

прочетох внимателно двата Ви дълги текста. Незная защо само с мен и с Художника се заяждате. Явно ние сме най-добри, но... искам да Ви кажа нещо, което вече съм казвала, вероятно: аз не съм в този блог, за да бъда добра и пълнолетна, нито за да ви създам удоволствието да имате пред кого да пишете за университети. Аз съм тук за да ви дразня, защото вие двамата с николай сте зли хора, защото твърдите, че сте обществено отговорни - а творите идеологии. И защото използвате НБУ, за да си излеете злобата върху проф. Богданов. Наистина ли смятате, че това е дебат и че ще прерастне в дебат за университетите. Мога да ви кажа, че в момента, в който аз излезна от тук и спра да пиша - ще останете Вие, Николай и тишината.

......
От писанията ви видях, че сте положила усилия да ме откриете. Мисля че това е едно от големите ми предимства пред вас. Аз ви познавам, а вие мен - не. Вчера докато правех едни статистики в нета видях, че сте ме търсила като Веселина Ва. Видях и че и други от чата са ме търсили. За едно ще ви разочаровам. Не съм шеф на издателска програма в НБУ.
......
Лошо е, наистина е лошо за вас, че не ме познавате - до днес вие си мислехте че познавате целия елит на света, но светът отдавна не е това, което е бил и все по-често ще започне да ви се случва да се появява по някоя веселина, която да ви довежда до лудост. Понякога тя може да не е пълнолетна дори. Това е така, защото колкото и да сме умни, просто всички ние остаряваме. Съвсем скоро няма да познавате много хора, не само мен, защото те ще са все по-млади и по-млади от вас, докато един ден в някой чат по най-безцеремонен начин - не откриете че са ви пенсионирали.
......
Днес дълго мислех за академичния толеранс и се сетих за онази ужасяваща игра, при която психопатът пуска жертвата да бяга докато брои до 10-15 и започва да я преследва, за да я убие. Искам да ви попитам - Когато бяхте в НБУ, харесвахте ли го - последните 4-5 години?
......
Много обичам втората поредица от хора от СУ, които споменахте в първия си текст. Особено Ана Николова ми е супер любима. Много е тъжно, че книгите им не са издадени така както вие с Николай сте издали собствените си книги.
Но Вие попитахте ли доц. д-р Анна Николова, доц. дфн Петя Янева, доц.дфн Мирена Славова, доц. дфн Анастас Герджиков, доц. дин Кирил Павликянов, доц. д-р Недялка Георгиева, доц. д-р Мария Костова, доц. д-р Виолета Герджикова и доц. д-р Елия Маринова, попитахте ли ги, дали искат човек, в които няма никакво сърце, уважение, толерантност, любов или просто елементарно възпитание, човек който се крие зад имената им, попитахте ли ги искат ли вие да се занимавате с техните книги.
Или днес ще искате да им издадете книгите, а утре и тях ще пенсионирате и предадете.
......
Та както казах аз не съм тук, за да правя дебат за университети. Аз съм тук, за да ви кажа, че когато един човек може да каже на друг човек "Ей, ти си стар и е крайно време да се пенсионираш", по принцип - дори този човек да е Богдан Богданов, Папата или Бил Гейтс - казвайки му това, ти го нараняваш. Това означава само едно - ти си лош човек.

Скъпи блогващи,

Всички вие тук, с които се заяждам и ви пиша простотии или се държа по-добре с някои или въобще не ви споменавам - всички вие имате майки и бащи,или просто по-големи хора от вас, на които някои друг също толкова безцеремонен човек като доц. Гочева може да им каже "пенсионирайте се" и да започне да ги гони от тяхната работа, в която са вложили живота си.Този човек ще скрие всички положителни неща и ще привлече много хора дори с едно съвсем малко отрицателно нещо. Един ден - това може да се случи на самите вас. Прочетете още веднъж всички текстове на археолога. Забравете за секунда НБУ и СУ, проф. Богданов, парите, Сорос, мандатите, мен и си помислете. Искате ли дебатът за университета да започне от една жена и от един мъж, които не се боят да кажат на един друг човек - "пенсионирай се".
.....
Аз се чувствам зле даже като кажа на човек, когото не познавам, чувствам се зле когато нарека -"плешив продавач на дини" - един човек, които какъвто и да е, сега си е вкъщи и си стои на компютъра, вероятно има близки, приятели, а може и да е пил фанта с мен, или ей сега трябва да се къпе и вече не му се пише, и утре да ходи на работа и да му е студено на пръстите на ръцете сутринта. Заклевам се, че се чувствам безобразно зле. Дори, когато е на игра. Например много ми беше гадно, като си разменихме някакви думи с Веско Дафов, а после открих в нета, че той е правил изследване - семантичният интернет, което на мен би ми било интересно.

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ИДЕОЛОГИИТЕ ДА ВИ УБИВАТ И МАЛКОТО ДОПИРНИ ТОЧКИ, КОИТО МОЖЕМ ДА ИМАМЕ. НИТО ТУК, НИТО КЪДЕТО И ДА БИЛО НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ.

......
Вие г-жо Гичева на няколко пъти се опитвате да ни накарате да се чувстваме виновни - за постите например, или да съжаляваме хората - тези, които 2000 г. нямали компютри и нямали пари за луксозни книги, както и хората, които имали по две ръчно направени книжки в библиотеката. Може би някъде във вас освен престореност, наистина има и нещо добро - опитайте се да го откриете и да го отгледате. Не е хубаво човек да живее само със злост.
.....

И последно, за Университетът - особен свят на свобода. Казвате " Тя съдържа много хубави текстове, но те са издадени лошо – много луксозно, но с много голяма липса на вкус. Отпред – два портрета на автора. Един на обложката и още един на твърдата корица.
Отзад – няма библиография...
Слагането на библиография към тази книга е било задължение и работа на съставителя."
Кажете спокойно на хората, че сте открила - аз съм съставителя. И знаете ли, каквато и да е - безвкусна, грозна, безобразна, с тъп съставител, с два портрета (това как го измислихте незная), без библиография - тази книга ще остане и след вас и след мен, над властта и парите, които толкова жадувате, защото авторът и е направил университет. В България това не се е случвало от няколко века. В България... за която казват, че ако се роди гений, то той ще бъде геният на завистта.

......

p.s.;-) утре започваме разходката по археологическите обекти,но ще бъде по-късно следобяд!

.....

Димка каза...

Веселина,
На сайта на НБУ пише, че Вие сте Директор на Издателски център.
Ако това не е вярно, вината е на институцията, която е дала тази информация и на хората, които правят този уебсайт.
И понеже там - на линка Комисии към Настоятелството - пише, че Вие сте директор на Издателски център,
аз Ви направих официално предложение за издаване на 10-15 книги на преподаватели от катедрата по Класическа филология на СУ.
След като на сайта на НБУ пише, че Вие сте директор на издателски център, пълнолетните български граждани, които могат да имат правото да ползват Интернет, могат и да Ви правят предложения за издаване на книги. Или не?

Анонимен каза...

Здравейте,
следя от известно време този блог, но никак не ми се искаше да се включвам открито, по много причини... например, в духа на предния коментар - гадно ми е дори да си помисля, че трябва да кажа нещо по-рязко към хора, на които държа и които много са ми повлияли, а и изобщо не ме радва самото случване на този дебат/ чатене или каквото и да е... макар и пълнолетна, не мога да усетя дали изобщо имам право/ задължение да се включвам, макар дори в най-агресивните постинги да има въпроси, които ме интересуват... но в крайна сметка искам да кажа сега само нещо, на което смятам, че имам право: не смятам за редно да се намесва катедрата от СУ по този начин... хубаво е, че в последния постинг на веселина вече е изказано съмнението дали всички споменати колеги биха били съгласни те и техните трудове да се намесват така в това говорене / писане. И аз наистина смятам, че първо: принципният въпрос за мандатите, ректорите и изобщо за ръководенето на университетите е едно, докато въпросът за дейността на проф. Богданов в СУ - съвсем друго, и второ: смятам, че тук споделям не само собствено мнение: версията за проф. Богданов като длъжник на катедрата ми се струва доста странна и неоснователна, в началото дори се разсмях, но в крайна сметка нещата около този блог не ми се струват смешни, ама никак, за съжаление. Горното ми твърдение може също да звучи неаргументирано, аз и не смятам за нужно то да се до-аргументира, но само ще кажа, че нали за това става дума: че не може един човек постоянно да участва в управлението на университет/ катедра, а още по-малко да управлява едновременно два... да, имало е някои ситуации, в които проф. Богданов е бил възпрепятстван да участва в някое катедрено мероприятие, защото е зает по някакъв начин с НБУ, но това може да се случи на всекиго по различни поводи... но все пак той не е ангажиран само с въпроса за продължаване на трудовите договори вв СУ... да, вероятно е имало инициативи, които биха били полезни за катедрата и биха могли да се осъществят с по-активна негова подкрепа, но вероятно и ние сме били недостатъчно активни - сещам се за поне два случая, в които аз лично не съм доразвивала някакви идеи за проекти, например около катедрената библиотека... а колкото до преподавателската му дейност - (за стойността й в съдържателен план май не видях обвинения), то всъщност проф. Богданов никак не затруднява колегите си, например, с невзимане на часове, които те да компенсират, а, струва ми се, че и студентите не се чувстват жертви, че той все още преподава... Не искам да излезе, че 'култ към личността на' проф. Богданов има и в СУ, но искам просто да помоля действително да не се намесват хора, които може би не биха били съгласни да участват така в дискусията, а това обърква и обезсмисля и самата дискусия... защото сигурно все пак има нужда и може от писаното тук да тръгнат и разни смислени дискусии, дори и проекти, дори и реформи... би могло вероятно и да стартира някакъв издателски проект на НБУ, в който да се включат повече изследвания на преподаватели от разни у-тети, но уви, вероятно, след като подобен проект е вече 'предложен' по горния начин, това като че ли става по-малко вероятно...
извинявам се за малко несвързано-среднощния текст, но с уважение и поздрав: Невена Панова

Димка каза...

Невена, аз съм потресена.
Преди малко написах нещо по-дълго, но то се загуби.
Какво излиза?
Че когато някой като мен се осмели да каже в публичното пространство, че в катедрата по Класическа филология има ХОРА, НАШИ КОЛЕГИ, чиито превъзходни текстове от хабилитации и дисертации, някои от които на чужди езици, все още не са издадени, това е лошо, така ли?
Аз, простосмъртният университетски преподавател използвам конституционно гарантираното си право да кажа, че в катедрата по Класическа филология има ХОРА, които са наши КОЛЕГИ. Те са написали текстове и тези текстове не са “саморъчно издадени книжки”, както е написала Веселина, а ръкописи, разпечатани в два-три екземпляра – колкото са били необходими за съответните хабилитационни и дисертационни процедури.
Аз, простосмъртният университетски преподавател, се осмелявам да кажа, че тези хора нямат никаква власт и финансови средства, с които разполагат други колеги от катедрата, управляващи частни университети и има много голяма опасност техните превъзходни научни изследвания никога да не видят бял свят. Техните статии и студии може никога да не бъдат издадени, събрани в томчетата на книжни тела и с техните имена като автори на всичко това.
Невена, Анна Николова човек ли е? Тя има ли текстове, които могат да бъдат издадени в три тома?
А Елия Маринова човек ли е? Тя има ли дисертация на немски, защитена в Хамбург, а по-късно и хабилитация?
А Виолета Герджикова човек ли е? Тя писала ли е дисертация за гръцката култура и хабилитация за латинската?
А Кирил Павликянов писал ли е на гръцки и на английски за манастирите в Атон? Той професор доктор на историческите науки ли е?
Ами Мария Костова?
Недялка Георгиева?
Петя Янева, която е декан на ФКНФ човек ли е?
Мирена Славова, която е шеф на катедрата, човек ли е?
Не, никой от тези гореспоменатите не е човек, защото никой от тях не е близко до властта и когато един простосмъртен човек, който е университетски преподавател се осмели да каже, че в Катедрата по класическа филология има ХОРА и КОЛЕГИ, които са написали текстове, които са все още неиздадени, изведнъж се намесва един от много малкото, чиито дисертационни текстове са издадени.
Невена, и другите са хора, и те имат право и техните дисертационни текстове все някога да бъдат издадени. Но това може и никога да не стане...
Невена, ти си една от малцината, които са публикували до този момент всичко, което са написали. Ти си сред малцинството от тези, които са имали възможност да публикуват своите дисертации в книги.
Нямат ли право другите наши колеги, които са ХОРА и които са наши колеги, които не са публикували почти нищо, което са написали, поне да бъдат споменати и предложени за публикуване?

Анонимен каза...

Димке, добро утро,
Съжалявам, че се намесих, но не подозирах, че думите ми толкова много могат да се преиначат. Не съм използвала определението ‘лошо’, още по-малко съм се опитала да намекна, че моите колеги и преподаватели, които изреждаш, не са хора, нито че техните тесктове по никакъв начин не бива да бъдат публикувани, напротив, и аз смятам, че ще е важно и радващо те да се появят. Просто исках да кажа, че те също са пълнолетни и пълноправни и може и да не им стане приятно да бъдат замесвани по този начин в подобен дебат (ако приемем, че това тук е дебат), колкото и той да е важен сам по себе си. Но ти, разбира се, имаш право да ги намесваш, както и аз – да се опитам да възразя. Идеята за издаване на тези текстове е прекрасна, несъмнено, казвам просто, че в рамките на това говорене тук тя ще се загуби и може единствено някой да бъде засегнат покрай нея. Ако идеята ти беше наистина да предложиш нещо такова, то можеше да стане в специален текст, който да разказва за тези хора, техните занимания и текстове, по-добре – след като и те самите бъдат предупредени за това. Защото може пък не всички да искат да публикуват всички свои текстове; да, моята дисертация е публикувана (не от НБУ, да не си помисли някой нещо, въпреки че, да, имам 2-3 кратки участия и в сборници на НБУ), както и се публикуват в момента и други дисертации на наши колеги, а и изобщо през последните години много хуманитарни дисертации биват публикувани скоро след защитата им – вероятно това е някаква тенденция, която не я е имало преди 20-30 години, може и затова част от текстовете, които посочваш, да са останали неиздадени, а не защото проф. Богданов, след като е съсипал авторите им покрай заниманието си с НБУ, не ги е издал. Доколкото знам, неиздадена е дисертацията и на самия проф. Богданов. Тоест, издаването на книги не е само въпрос на власт и финанси (става дума и за авторска (и читателска) нагласа, кога и какво да предложиш за публикуване и за ред други неща…) и пишейки това, не искам да излезе, че всички тези изследователи тънат в мизерия и никой не им позволява да си издават книгите, а и че те нямат никакви публикации по тази причина. Ето, може би може да се започне оттам - да се предложи на някои библиотеки, включително на тази на НБУ, да закупят повече екземпляри от монографиите, издадени вече на чужд език и то в чужбина (такива има!) от някои от посочените от тебе хора – например доц. Маринова, доц. Славова, проф. Павликянов, за да се ползват те пълноценно тук, а не да се мисли, че те нищо не са издали, както някой може да разчете твоя текст. пиша това, защото твоята идея ми се струва некоректно използвана за други цели, а оттам и неконструктивна, иначе съм съгласна с нея, а и не искам, естествено, само моята и вашите дисертации да бъдат издавани…
Успешен ден!
Невена

Веселин Дафов каза...

Уважаеми колеги,
по един или друг начин, тук вече се съсредоточи много мисъл на заинтересувани от доброто академично в България и използвам това за да ви занимая с нещо извън темата (за което моля за извинение уважаемия д-р Гочев, който е собственик на блога).
Докато ние тук отработваме едни тънки, дълбоки и възвишени разлики за Благото на академизма у нас, днес сме свидетели на "амнистиране" на незаконните дипломи.
Представяте ли си каква наглост, безочие и беззаконност!
И това е точката, в която всички сериозно работещи в Университетите могат да се обединят.
Представям си как юли месец поставяме оценка на наш студент, който е работил добре и се е представил добре на изпита и оценката е добър (4). Този студент хипотетично си търси работа с такъв с амнистирана диплома - 6.00
Това е съсипване. Мисля, че го правят нарочно - за нуждите на партийно-държавната администрация (нямам предвид само партиите, а и движенията, съюзите, демократите, силите и прочее).
Аз смятам да протестирам, като отделям по 5 минути от всяко занятие със студентите за обсъждане на всички действия на МОН, Парламент и т.н.,които са в ущърб на добрите граждани в страната.
В този контекст досегашното обсъждане е нещо добре дошло за неуките добрали се до власт. Те няма да го разберат, като свободна размяна на аргументи и мнение, а ще го използват срещу академичната общност.
Веселин Дафов

Анонимен каза...

Non ALIUD
Очевидно тук има един морален казус, по който прочетох интересни, но за съжаление не винаги "добре темперирани" становища.
Видях аргументи pro et contra.
Аз предлагам аргумент "по аналогия".
Нека да си представим, че в ситуацията, в която е проф. Богданов, се бяха оказали други нобилитетни български интелектуалци:
- Алеко Константинов
- Бешевлиев
- Тончо Жечев
- Йордан Радичков
- Валери Петров
- Константин Павлов...........
Какво щяха да изберат:
а) "съвместителство" и пожизнен мандат;
или
б) лоялност към една институция, недопускане конфликт на интереси и "смирено" приемане правилата на демокрацията?
---
Моят извод е, че никой от тях не би постъпил като проф. Богданов.
Което ме води към тъжната мисъл, че на някои от най-изявените ни съвременни интелектуалци им липсва онова, което Томас Ман наричаше "мащаб". Защото мащабният човек не си позволява да постъпва на дребно.
- -
Искам да си призная, че не съм съгласен с едно нещо, което сякаш споделят всички изказали се тук: "необикновените заслуги на проф. Богданов за науката".
трябва откровено да кажа, че според мен единствено "Литературата на елинизма" е книга със сериозна научна стойност. Останалото клони към популярното, към лъскаво-светската есеистика, към "размисли на един успял човек" и т.н.
Нека си сложим ръка на сърцето и да погледнем из сайтовете на съответните катедри в наистина големите университети - разликата е наистина много сериозна и тя не е в полза на проф. Богданов.
Та на този фон е важно човек да се държи по-скромно, да има пиетет към световната наука и да не създава в балка България нарастващо множество от свръхлюбезни до сервилност млади и немлади учени.

vesselina каза...

Vij. Az veche niam da obrashtam vnimanie na nito edin anonomen. Veche kartite sa izvadeni na masata. Ako az shte sum Veselina ot izdatelstvoto, to i vie shte triabva ne samo da se pravite na veshti filosofi i revizor-otseniteli, a da proiaviavate i malko moral. I ne si mislete che niakoga shte spra. Az sum tuk - i niama da spra da sum tuk, dokato ne izchezne i poslednata prashinka ot ideologii.

v каза...

p.s. Всъщност ти не си анонимен. Ти си димка и николай.

v каза...

P.p.s: vsichko vijdam az v neta:-))) osven tova, znaia zashto haresvate samo Literaturata na elinizma - zashtoto samo neia ia niama v saita. No shte ia ima. Ne se bezpokoite.

Четящият художник каза...

Това с (полу)анонимността е сложно - хем нетът го позволява, хем на моменти някак не пасва... ама като човек стане анонимен,
трудно излиза оттам... така че и аз оставам на това ниво... но поне се опитвам донякъде да се 'самонаказвам' и да не стигам до крайни хули или хвалебствия срещу другите, които си имат имена :-)

А колкото до последния Аноним - като цяло доста сериозен текст (и с интересна (оценявам го без ирония!) лична класация на Великите българи интелектуалци), сигурно донякъде и правдив... ама да си кажа за книгите на проф. Б. - никът ми предполага, че за мен е стествено да се впечатлявам, ако изобщо, именно от по-популярна есеистика, но някак 'по съвместителство', макар и по-любителски, съм прегледал и доста книги, на разни езици, върху гръцката литература... Та затова смятам, че приносът на проф. Богданов - най-обобщено казано - е именно в тази есеистичност (с което не искам подценяващо да кажа, че българската публика не би разбрала, дори в академичната си частица, нещо по-специализирано), която всъщност не е ненаучна, разбира се - личи си трайното влияние на определени школи и подходи... Защото принципно не само в балкански контекст е ужасно трудно за античната литература да се заговори/ пише именно като за литература, а това точно е постигнато в случая - посредством опити за възстановка на културния и литературен контекст на създаване и рецепция на текста, посредством по-есеистична типологизация... и е важно също, че това все пак е създадено с оглед на някакъв български контекст, а и е изпробвано и устно как то се обяснява и въвлича в размисъл и диалог... уф, сигурно е зазвучах 'сервилно', ама го мисля сериозно, а и май съм го чувал и по-добре и по-научно формулирано, дори може би под някаква форма от самия Пътуващ Археолог някога (като това не е заяждане! пък и той сам допуска възможността за вариране на интерпретациите в днешния си текст)... а дали 'Лит. на елинизма' е най-сериозната му книга - може и да е прав Аноним за това, ама може би бих посочил по-скоро някои есета от Мит и литература (и то върху прозата) най-напред...

dragomira каза...

Николай, моите уважения към борбите ти за истина и справедливост, но тези проблематики са твърде мащабни за скромната ми компетентност и няма да ги коментирам. Обаче това, че “колегите мълчат”… – тук има някакво колосално недоразумение. В момента, в който ръководителят на катедрата предлага удължаване на трудовия договор на проф. Богданов, колегите мълчат не по някаква друга причина, а защото обичайната практика на катедрата при предложения, чийто положителен отговор е самоочевиден, не включва вдигане на шум, аплодисменти, фойерверки или други експлицитни форми на сигнализиране. Тъй като съм била обучавана от проф. Богданов по три учебни дисциплини (Увод в класическата филология, Старогръцка литература и Старогръцка култура), съм в състояние да свидетелствам, че за тукашните условия е рядък шанс да имаш преподавател от такава величина. И толкова по-зле за разните регламенти, щом подлагат подобни фигури на унизителни процедури по удължаване на трудовите договори.

За да не разточителствам излишно с включване и в съседната тема, добавям нещо за честта на друг любим учител. Твърдя, че Оги Радев е най-великият учител по старогръцки език, когото познавам.

Разбира се, мотивите за горните суперлативи могат да се търсят и в сферите на византологията.

Драгомира В.В.

nabliudatel каза...

:-) vinagi sum znaela, che kolkoto i da zvuchi prikazno - dobroto pobejdava zloto.:-))) nali