Страници

3.14.2007

Археологията - наука за бъдещето

Уважаeми читатели на “Библиотеката”,
Тази сряда ще прекъсна публикуването на писмото, което следите и ще Ви поканя да помислим за едно средно училище.
Става дума за Националната гимназия за древни езици и култури, основана преди 30 години. Текстът, който Ви предлагам, беше публикуван през април 2006 в “Литературен вестник”. Той може да бъде намерен и на адрес:
http://30godiningdek.blogspot.com/
където е и част от дискусията, протекла благодарение на ЛВ.

* * *

За предстоящия юбилей на Класическата гимназия

Наближава 2007 г., а с това и 30-годишнината от основаването на Класическата гимназия (НГДЕК). Това е кръгла годишнина и дава повод да се каже нещо за училището и за неговата мисия като образователна институция. Някой би допуснал, че годишнината може да стане и повод да се предприеме нещо с цел подобрение: било в дейността на самото училище, било в разпространението на продукта, който то предлага – гимназиално класическо и хуманитарно образование.
Нека да кажа какво ще се случи на този юбилей, ако нещата вървят както са вървели досега.
1.Директорът на НГДЕК, г-жа Гергина Тончева, дава интервю за някой от многотиражните всекидневници, в което споделя, че гимназията е единствена по рода си, издържала е изпитанието на времето, откърмила е множество питомци, които взеха хляба в ръцете си (станаха учители и университетски преподаватели, депутати, журналисти, режисьори, пишат книги, някои емигрираха и разнасят славата ни по света).
2.По някоя от националните телевизии се излъчва кратък филм за гимназията, който съдържа едно основно интервю, излишно е да се казва с кого, и няколко кратки изказвания на най-изтъкнатите възпитаници.
3.Провежда се празненство в централната зала на някоя представителна сграда (НДК, Народния театър, в краен случай аулата на СУ), където се произнасят речи и приветствия, има цветя, старите alumni си кимат, макар и с отегчение; от подиума се казва, че делото на гимназията ще пребъде, защото е такава орисията й.
Аз, уважаеми читатели, от години вече не следя тези медийни изяви, тъй като познавам сценария и съдържанието на словата, смея да кажа, в детайли; и не посещавам празненствата, защото зная, че там ще се чувствам като на погребение, на което няма нито един опечален - тъй като покойникът от дълги години е бил напълно безразличен на всички присъстващи.

Тези редки и скучни акции в публичното пространство, тези безсъдържателни речи, препълнени с клишета и с архаични, за да не кажа нещо по-грубо, метафори, тези склеротични и кичозни ритуали не служат за нищо, освен да прикриват окаяното състояние на някога процъфтяващото училище и да поддържат едно десетилетно статукво - с надежда, уважаеми читатели, за какво?

Не е необходимо човек да бъде щатен или хоноруван служител в НГДЕК, за да се досеща как стоят нещата там. Достатъчно е да прави нещо, свързано с хуманитарното образование и изискващо контакти с хора, които са учили, работили или в момента работят на това място. Ситуацията е следната.

1. Училището се намира в сграда, разположена в далечната периферия на града. Няма и никой не може да каже дали някога ще има поносим транспорт. Учителите и учениците губят между два и четири часа на ден само за пътуване.
Някой интересувал ли се е какъв е ефектът на това обстоятелство върху качеството на учебния процес? Някой може ли да предположи какъв брой добри потенциални ученици се отказват от намерението да получат класическо образование само заради това неудобство? Наистина ли някой смята, че едно хуманитарно учебно заведение не губи нищо от изолацията си от града (а това е столичен град!) с неговите културни и държавни институции и с неговия обществен живот, който се вижда най-добре в центъра? Ами нали хуманитарното образование съществува точно заради обновлението и богатството на този обществен живот? Коя от по-старите елитни столични гимназии не е в центъра на града?
Това са въпроси, на които, надявам се, никой няма да се осмели да дава цинични отговори от рода на “нашата мисия е свята и иска себеотрицание” или “ами като няма градски транспорт да си дойдат с личните автомобили!”

2. Ръководството на училището не е претърпяло персонална промяна в продължение на 29 (двадесет и девет) години. Единственият учител (самият той изтъкнат преводач от латински и старогръцки), който си позволи да забележи, че прекомерното управленско дълголетие не е от полза за никоя общност, напусна преди около 10 години.
Нека да обърнем внимание на читателя, който сигурно вече си е помислил, че възрастните хора трябва да бъдат уважавани, а пенсиите у нас са ниски, че НГДЕК е държавно учебно заведение, а не частно предприятие; и още повече, че то съвсем не е собственост на своя директор (назначен преди 29 години, с покровителството, както е известно, на дъщерята на тогавашния диктатор). И след като то се издържа с държавни пари, то и всеки български данъкоплатец би могъл да се заинтересува защо някои от работещите в него се пенсионират на определена възраст (60-65 г.), а други – когато пожелаят. Каква да бъде обстановката в едно учреждение, където всички виждат, че ръководителят, държавен служител като останалите, показва независимост от закона в продължение на десет, петнадесет и повече години? Нали тези учители трябва да бъдат не само техници в работата си, но и някак възпитатели? Какви възпитатели ще са хора, който търпят години наред в собственото си общество очевидно беззаконие, мотивирано единствено от апетита за власт (колкото и нищожна да е тя) и страха от пенсиониране, което се мисли като социално декласиране?
Това, уважаеми читатели, се случи, защото шефът на НГДЕК съумя да се обгради с хора, възпитани в едно общество на безправие и възприели неговите нрави и ориентири за поведение (оцеляване). Тогава главната грижа на управляващите беше да създават клиентели чрез раздаване на привилегии. Така и самата гимназия, управлявана в този дух и до днес, се превърна в общност, където законността е абстракция (ако шефът е над закона, ние защо да сме под него?), където е по-важно да си послушен, отколкото предприемчив, “ритуалите” са по-важни от новостите, а най-важно е глупавото самодоволство, претенцията за “елитарност”, за “гордост от...” – от какво? Най-вероятно, гордост, че положението е такова, каквото е от отдавна, и че правилните хора продължават да си управляват. (Съвсем наскоро, извинете за досадното обръщане към актуалността, Лукашенко спечели третия си мандат като президент на Беларус, и то с разгромяващо мнозинство. Вижда се, че и там много хора са горди от нещо).

3. Да видим по какъв начин НГДЕК, с отговорността на своя десетилетен образователен опит и при наличието на повече от хиляда alumni, се грижи за разпространението на класическото образование в страната. От интернет-страницата на училището (http://ngdek.com/) узнаваме, че “НГДЕК възроди класическото, хуманитарно образование и подпомага развитието на други училища в страната - Априловската гимназия в Габрово, Хуманитарна гимназия във Варна, Хуманитарна гимназия в Сливен, Хуманитарна гимназия "Неофит Рилски" в Кюстендил и др.”

Че НГДЕК възроди класическото образование през 70-те и 80-те години на миналия век, доколкото това можеше да стане в границите на едно средно училище, е вярно. Но и хан Аспарух положи някога усилия да основе държава отсам Дунава и заслужава похвала за това. Нас обаче ни интересува какво се случва днес – както с държавата и с обществото, което я ползва, така и с хуманитарните гимназии и с класическото образование, което се разпространява чрез тях.

Как точно НГДЕК подпомага развитието на други училища в страната? С експерти, с информация, с учебни материали? В какъв обем? Как се осъществяват контактите? В каква насока изобщо е помощта?

Ако гимназията има нещо, с което да се отличава от всички останали училища, това е традицията в преподаването на класически езици и антична (и средновековна) цивилизация. Следователно това е стоката, което тя може да предложи. Е, какво се е случило с преподаването на тези дисциплини в споменатите училища, или пък в неспоменатите “други”? Убеден съм, нищо, заслужаващо отбелязване. През последните десетилетия в Катедра Класическа филология са постъпили само двама възпитаници на различно от НГДЕК училище, в което е имало преподаване на класически езици (Хуманитарната гимназия във Варна). Това стана преди около 12 години. Не съм срещал сред студентите по античност в СУ представители на гимназиите в Габрово, Сливен и Кюстендил. Не познавам нито един (освен споменатите двама) студент или колега с класическа подготовка, получена в някое от тези четири училища. За “другите” вече не мога да съм сигурен.

Каква е тази помощ, която фактически не съдейства за разпространяване на основния предмет на дейност на НГДЕК? Да не би да си я пазим само за нас (дейността)? Ами как е положението в София? Наистина ли никоя от софийските гимназии не проявява никакъв интерес към това, което може да предложи НГДЕК? Да не би училището, сиреч ръководството, да си е харесало положението на монополист и ловко да го поддържа? И хитроумно да разпространява мнението че, “виждате ли, то към тези работи няма голям интерес, защото те са много сложни и възвишени и са за малцина, така че ние тук сме предостатъчни – който е дошъл при нас, той вече е доказал причастност към духовното и възвишеното, а на останалите не им трябва, пък и работа мъчно се намира, но ние нашите деца добре ги подреждаме, ама за повече места няма”. Точно така се говори, драги читатели, и младежите от училището си ги възпроизвеждат тези приказки, защото това е елитарност даром, възпитаваща в мързел и надменност, но пък приятна – правиш или не правиш нещо, пак си голяма работа. Целта е видна – да не се променя нищо. Цената – мумифициране на институцията и обезобразяване на едни невинни млади души.

Толкова за ситуацията днес. Какво трябва да се направи?
1.Да изберем нов директор. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре – най-добре от тази пролет. Не е чак толкова важно как ще се казва той. Същественото е да се регламентира начинът на избора му и срокът, за който ще може да заема този пост. Ако твърдим, че училището има национално значение, нека тогава директорът му да се задоволи с мандат между две и четири години; и ако са четири, да няма право на втори.
2.Да организираме истинска, а не театрално-тържествена дискусия за бъдещето на гимназията и за развитието на средното класическо образование изобщо. На тази дискусия да изберем Настоятелство – значи съвет от дейни хора, но не единствено възпитаници на гимназията, нито само хуманитари, нито само родители на днешните ученици, а хора с различни професии и възможности, които просто виждат смисъл да съдействат за финансирането на училището, за преместването му в достъпен район на столицата и за раздвижване на присъствието му в образованието и обществения живот. Така ще се събуди и инициативността на сегашните преподаватели, сред които има достатъчно млади и способни хора; на самите ученици, а и на бившите възпитаници.
3.Да се свържем (а не да имитираме връзка) с училища и общини в страната и да започнем работа за разпространяване на дейността на класически образованите хуманитари. Защото класическото образование на Запад (където донякъде сме и ние, макар и това да не харесва на всеки) не трябва да е хоби за малцина избрани, а трябва - и може - да е възможност за създаване на индивиди с действаща езикова, историческа, естетическа и гражданска култура. Без множество такива хора ние няма да създадем цивилизовано и свободно общество.


Николай Гочев
СУ “Св. Климент Охридски”
Асоциация за Развитие на
Университетското Класическо Образование
e-mail: leda@tradel.net

Мнението на автора на статията се подкрепя от:
доц. д-р Димитър Димитров, ВТУ "Св. св. Кирил с Методий", дипломиран от НГДЕК 1985
д-р Николай Вазов, СУ "Св. Климент Охридски", дипломиран от НГДЕК 1984.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

6 коментара:

vesselina каза...

Zdraveite dots. Gochev,

Oshte ne sum prochela tekstat Vi, no shte go napravia. Biah chuvala oba4e za nego.

Uvajavam reshenieto Vi da sprete pismoto(ne ironichno). Taka ili inache - zapochne li da se govori za edin universitet - redno e da se poznava pone izdatelstvoto mu:-) I ako ne se poznava negovoto izdatelstvo – to pone da se poznavat sobstvenite alumni. Mu4na rabota. Zashtoto, vzemete men, kogato az kaja - “moite kolegi” – ne moje da se pretseni kolko ot tiah sa ot SU i kolko ot NBU. I koi e moiat universitet – tozi v koito sum uchila ili tozi, v koito rabotia?!! Ili tozi koito si predstaviam… ili tozi koito e dobre da bade… ili tozi koito promeniame… ili tozi, v koito imam ravni dozi priateli – ot razlichni universiteti. Niakak si i universitetat ne znae red.

Tezi dni povecheto hora tuk tragnaha ot ednite dumi, no v kraina smetka vsichki/povecheto uspiaha da nameriat sartse i smelost - za ubuivane na ideologii. Nevena - osobeno mnogo, Hudojnikat – beshe mi hubavo da ne sum sama na besilkata:-) i ne samo, Prodavachat na Dini – napravo mi stana simpatichen - zashtoto i az chesto kazvam neshta, koito ne mislia – vajnoto e da ne se ostava v tiah. Spetsialno iskam da kaza za Vesko Dafov - kakto vidiahte samo toi se opita da obarne debata, az go podkrepiam absoliutno v negovata tema: zashtoto edva li jurnalistite sa tezi, koito parvi triabva da otkrivat, 4e ima takiva spetsialnosti. Obarnete mu vnimanie – nai-malkoto zashtoto e mirotvorets. No i zashtoto istinskite debate zapochvat po istinski temi, ina4e – vesselina said….:-)

Po povod na Anonim - az spetsialno ne moga da pretsenia koia e nai-znachimata kniga na BB. Sega sum v Romanat-antichen i savremenen. Dalgo vreme ostavam pri Evropa - razbirana i pravena. No puk v Otdelno i zaedno e liubimiat mi tekst ot edin sbornika za prof. Znepolski. No poniakoga razprashtam otkasi ot Lit. na elimnizma po ICQ na moi kolegi:-). Taka e to s knigite. Vchera daje prochetoh predgovora na Universitetat: nakude. I toi e perfektna arheologicheska nahodka.

Neznaia segashniat Vi tekst kakuv e, no ako e tolkova studen kato minalite, suvetvam voinite na svetlinata:-), koito imat neshto, koeto obichat tam, da ne se otkazvat da go otbraniavat!

Izvan temata na pismoto iskam samo da informiram uvajaemite blogvashti, che v “Universitetat –osoben sviat na svoboda” – sashto moje da prochetete za klasicheskoto obrazovanie, 84-90 str. . A vav www.bogdanbogdanov.net moje da prochetete za universiteta – osoben sviat na svoboda.

Na tozi adres http://www.vbox7.com/play:388c0327 ima edna pesen, s koiato pozdraviavam vsichki


I badete dobri. Vinagi tuk,

vesselina

NY каза...

Здравейте!

Тези редове са изключително трудни. Когато преди месец прочетох писмото, мислех че няма да са малко тези, които то ще провокира - да бъдат съгласни или не, да защитят мотивирано и свободно своята позиция. Безразлична ли е все пак темата на толкова много хора, които поне на думи чувстват връзка с училището си? Като че ли - да. Ние - порасналите - потъваме в ежедневието - там гимназията е само спомен в албумите със снимки, моментна емоция. Тези, които все още учат... На тяхната възраст ме вълнуваха съвсем различни неща от темата за училището.
Времето тече, а все още не съм написал нищо смислено за "Предстоящия юбилей". Още като ученик не обичах юбилеите, ходех на тях с къси гащи и си мечтаех да се прибера по-скоро у дома, където ме чакаше "Баскервилското куче"...
Е, поне опитах :)

nikolaigochev каза...

NY,

Мълчанието на хората не идва просто от заетост във всекидневието. Безразличието пък, за което говорите, не е неутралност или отдаденост на "по-важни неща". То е избрана именно за случая позиция - избрана е, защото осигурява незабележимост и следователно сигурност.
Вие употребявате думата "пораснали". Това е заблуждение. Възпитаниците на подобни общества остаряват, но много рядко "порастват". Те обикновено не стават зрели хора. Причината за това е във възпитанието. Възпитанието в тираничните общества има за цел да поддържа хората там в състояние на непълнолетие през целия им живот.

Н.Г.

NY каза...

Здравей!

Искам първо да уточня: NY=Nikolay Yanev; (Освен това е град, в който мечтая да отида с фото и с приятели:)

Не съм съгласен с теб, че безразличието е само и единствено позиция, която дава сигурност. Говоря за хора, които наистина не се вълнуват от класическото образование. Единствената връзка с гимназията за тях е споменът за хубави моменти, прекарани с приятели. Те трудно ще направят усилие (да коментират, негодуват или защитават), понеже нямат мотив.

Прочетох части от писмото и коментарите за НБУ. Мисля, че в някаква степен то "си говори" с 30 годишния юбилей. Това, което лично мен ме интересува в тях е темата за властта, не въпросът за образованието. (Не мога обаче да избягам от еретичната мисъл, че образованието също е инструмент на властта).

В университетите, в гимназиите, в основните училища и дори в детските градини :) се упражнява власт, индивидите се обучават да живеят в условия на властови контрол. В много малка степен и то благодарение на лични качества на отделни преподаватели там се възпитават хора. (Правя уговорка за НБУ, защото мисля че в него се прави бизнес и бизнесът доминира)
Дали това се случва само в НГДЕК, само в България, Беларус, СССР и НРБ? Не е ли управлението в една демократична, автономна, "западна" институция функция на същите властови кръгове, договорки и компромиси "под масата"? Или там има закони, които се спазват, а тук - не? Но ти знаеш, че най-лесното нещо е да се промени законът, така че да обслужи властта, пък и кой в крайна сметка пише законите? В много страни съвсем "законно" щяха да ни арестуват за това, което пишем в интернет.

"Властта е голяма работа" Не само с репресивния апарат, данъчните и ресурсите, които може да мобилизира. Когато прочетох как Уинстън Смит гледа плаката на Големия Брат и сълзи от любов се появяват на очите му, тогава осъзнах колко голяма работа е властта :)

В това живеем и не вярвам, че има възможност то да се промени. Тук и сега обаче човек има много други възможности да бъде свободен и щастлив. Не в общественото си битие, а в личния живот, ако щеш в свободата да пишеш и споделяш, да останеш в България или да заминеш.
Затова написах за Баскервилското куче.

Бъди здрав!

P.S. :)
Теорията, че възпитаниците на тираничните общества "не порасват" ми допадна - и се сетих, че отдавна не съм препрочитал Конан Дойл

nikolaigochev каза...

Николай,
Благодаря за коментарите. Мисля, че имам да кажа много неща за тях, но по-добре да кажа по-малко, защото многото пречи на разговора.
Каква е тази мисъл "образованието е инструмент на властта"? Да не би то да е по природа такова? Задачата на заелите се с образование е да се образоват самите те и да помагат на други за същото. Какво значи "образован" вече е друг въпрос. Но ако някой използва образованието, за да властва, това става само защото той е решил така. И лекарят може да властва над пациента си. Това значи ли, че медицината съществува, за да бъде оръдие на властта?
Сега за НБУ. Аз може да съм разтревожен за начина, по който НБУ се управлява в момента, но не бих посмял да заявя, че там "бизнесът доминира". Ти изказваш безгрижно нещо, което звучи като тежко обвинение. Целта на един университет не може да бъде печалбата. Образованието има нужда и от пари и от управление, но това не значи, че то и институциите му съществуват "заради" парите и управлението.
Съмнявам се че е лесно някъде по света да се открие човек на управленска позиция, който да посмее публично да заяви, че управлява, защото "така му е приятно". Всеки казва, че управлява за благото на другите. Съгласен съм, че мнозина не са искрени. Но това се казва, защото така трябва да бъде. Наистина.

NY каза...

Мисълта, че образованието е инструмент на властта, както написах, е "еретична". Ще уточня с един грозен израз "институционализираното образование". Отношенията учител-ученик са властови, системата за оценяване е властова, голяма част от учебния материал (особено в хуманитарните дисциплини-история, литература и др.) легитимира официални, "политически коректни" към момента версии.
Не ме разбирай погрешно. Не давам морална оценка на факта, че образованието е бизнес. Завърших магистратура в НБУ и горещо го препоръчвам на познатите си. Ако кажа "търговска услуга" сигурно ще е по-ясно. Като такова е класифицирано в Общото споразумение по търговията с услуги. За да не споменаваме НБУ - общувал съм си с представители на "елитни" британски университети - бяха горди от постиженията си като бизнес структури. Нещото, наречено research се финансира от и е насочено към индустрията. Не искам да засягам и темата за медицината. В съвременната медицина се въртят огромни пари - търговия с лекарства, здравни каси и т. н., но това не й пречи да е благо и шанс за мнозина. Сетих се за "Цитаделата" на Кронин.
"Целта на университета не може да бъде печалбата" - има ли той друг избор?
Ще използвам твоите думи - аз пък се съмнявам, че някъде по света има човек, който наистина управлява за благото на другите. Ще гласувам с удоволствие за този, който пръв си признае защо се кандидатира :)
Не знам как трябва да бъде, но виждам как е. Наистина не вярвам.