Страници

3.21.2007

Археологията - наука за бъдещето

(продължение от сряда, 07.03)

Когато проф. Богданов идва в СУ “Св. Климент Охридски” за да преподава, към него се отнасят като към всеки друг възрастен и заслужил преподавател. Колегите му разговарят с него почтително. Стараят се да не влизат без работа в кабинета, който той ползва (иначе там работят и други). На катедрените съвети мнението му се изслушва внимателно. Студентите проявяват интерес към това, което има да им каже.

Но наред с това, колеги, тук няма ласкателства. Работещите в специалността знаят, че от него не зависи много. Предприемат разни неща, без да го питат. Съгласни са да го изслушат, но не смятат, че неговата дума трябва да е последна. Понякога му противоречат. Студентите се позволяват да отсъстват. Ако някой го похвали или му донесе подарък, това може да е по навик; може да е просто от любезност; а понякога е и от сърце.
Стига се дотам, колегите на проф. Богданов да проведат истински научен или философски спор и това да стане в негово присъствие. Този спор може да се води върху материал, върху който и той е работил. И все пак те не го питат веднага какво мисли. Не се съобразяват непременно с неговите възгледи и теории, за които иначе знаят. Мислят за предмета на своя разговор. Опитват се да кажат нещо ново. Това не е театър. Хората просто си спорят. Това го удивлява.
Ето затова, колеги, Вашият Председател не иска да напуска СУ. Защото тук той е равен с други хора. Може да е по-опитен, по-известен, с повече трудове зад гърба си. Някои неща може да ги знае по-добре. Но е равен. Тук той е свободен човек. Това е причината.

* * *

На някого цялата тази история може да му се стори маловажна или смешна. За мен обаче тя не е маловажна. И не ми е смешно. Все пак тук аз трябва да говоря за човек, когото познавам от много години. За един колега, от чието трудолюбие и любов към знанието съм се възхищавал. За един съгражданин, който е работил за образованието и свободата. Точно така е било. А как е сега?

* * *


6. Сега и при Вас

Нека да Ви разкажа следния случай. Преди няколко години по телефона ми се обади един интелектуалец, който тогава беше директор на департамент в НБУ. Той беше енергичен, общителен, интелигентен и продуктивен човек. Аз го знаех и като публична личност. Напоследък той не се явява често в медиите, но имаше години, в които го познаваше цялата страна – защото участваше в политиката. Бил е, струва ми се, репресиран преди 89-та. Накратко, човек с лице.
Та той ми се обади (познавахме се и отпреди) и предложи да му съдействам, в качеството си на античник, за създаването на нова хуманитарна бакалавърска програма. Проведохме няколко разговора и аз му обещах пълно съдействие. Предложих да привлека колеги, които много ценя като специалисти и преподаватели. Той ме увери, че имам голяма свобода на действие. Както казах в началото, предстоеше нещо ново.
Колеги, не ми се иска да Ви изморявам с подробности, но не мога да говоря и съвсем общо. Накратко, аз доведох при този Директор на Департамент специалистите, които имах предвид. Те се бяха постарали да изготвят програми за новите курсове – теми, литература, анотации, обосновки, както трябваше. Директорът беше извънредно удовлетворен. Останалите бъдещи участници в програмата, някои от които вече щатни преподаватели в НБУ – също. Харесаха всичко, което им предложихме, но най-много тематичното съдържание на един от избираемите курсове и обосновката на един друг. Направо ги аплодираха.
И така, програмата вече беше оформена, разделена на модули, на задължителни и избираеми предмети и предстоеше да започне от следващия семестър. Аз попитах за всеки случай дали ще има и студенти, но ми казаха да е се безпокоя. Щяло да има.
Сега за събитията нататък. На разширен съвет на Департамента (разширен с нещатните участници в бъдещата програма, какъвто бях и аз) се появи проф. Богданов. Аз бях много доволен да го видя. Макар и администратор в НБУ, сиреч, зает с всякакви неща, човекът е класицист, ще чуе лично какво сме направили, ще каже как му се вижда, ще разговаряме. Щеше да бъде интересно.
Проф. Богданов изслуша някои от нас, след което произнесе кратка реч, от която стана ясно следното. Той приветства появата на такава програма и ни поздравява за вложения труд и старание. Същевременно намира, че програмата не е построена много умно. Че някои от курсовете са ненужни и странни. Показват остаряло мислене, повтарят познати грешки. Особено онзи курс, който преподавателите бяха харесали много. Но въпреки това ние бихме могли да не се съобразяваме с неговото мнение и да действаме както намерим за добре. Като ни пожела успех в по-нататъшната работа, проф. Богданов си излезе.
Колеги, аз не обичам да разказвам за хората, описвайки техните лица или жестове. Смятам, че това е по-скоро работа за художници и актьори. Аз не съм такъв и единственото, с което мога донякъде да си служа, са думите. Така че ще Ви предам само една реплика. Една от преподавателите (и тя беше на щат в НБУ) ми каза със съчувствие: “Е, съжалявам, че стана така с този курс”.
Аз не можах да разбера какво ми казва. Какво е “станало”? Тя самата беше изказала най-много похвали за него. Относно думите на проф. Богданов ли? Ами човекът просто дойде, каза какво мисли и си отиде. Вярно, не изчака да му отговорят, но може да е бързал. Освен това той всекидневно е тук, другите също, разговорът може да продължи и да се задълбочи. Какво значи “станало”?

Оказа се, че не съм знаел къде съм попаднал. Както и да е, наесен програмата стартира. И точно в началото се случи още нещо. Този път дори и аз разбрах, че нещо “е станало”.
Една от специалистите, които бях поканил, за да подкрепят програмата (тя е доцент в СУ и е един от най-добрите учени-хуманитари, които познавам лично), ми съобщи, че малко преди да отиде на втората си лекция (втората!) й се обадила една колега, преподавател в НБУ, и й казала с голямо притеснение, че “тези часове” ще трябва да ги вземе тя. Просто така трябвало. Налагало се. Тя съжалявала и се извинявала. За съжалението и извинението не се съмнявам. А за “необходимостта”?
Колеги, би било много хубаво, ако тази история Ви звучи също толкова странно, колкото и на мен. И че ако на Вас Ви се случи нещо такова, Вие бихте били възмутени и бихте вдигнали голям скандал. Че бихте позвънили веднага на Директора на департамента и бихте му казали, че в този университет някои хора не са добре.
За себе си мога да кажа, че дотогава никога не се бях ядосвал толкова много на нещо, което ми се е случвало в работата. Незабавно се обадих на Директора на Департамента. Казах му, че недоумявам и съм изумен. Той ми отговаряше някакви неща, които не успях да запомня. Това, което помня е, че му казах да се обади на колегата и да й се извини. Той каза, че това би било съвсем редно и че ще го направи. Но после не научих някой някому да се е извинявал. Най-вероятно не й се е обадил, тя тъй или иначе е разбрала, каквото трябва. А ако се обади, какво да й каже? “Извинете, но тук аз нямам думата”. Е, като нямаш думата, защо губиш времето на толкова хора? А сега, след като си им изгубил времето, мислиш ли още да стоиш там?
Този наш колега и приятел, господа, продължава да бъде директор на същия департамент. Сигурно няма избор. А ако това се случва с хора, които имат имидж на публични личности, доказани бунтари, хора с характер, безкомпромисни, тогава как е положението с останалите?


7. Някои по-общи размисли

Колеги, в такава обстановка не може да се работи. В НБУ няма никакъв ред. Бедата не е в това, че там стават безобразия. Безобразия стават и на моето работно място и то в изобилие. Стават навсякъде, където има хора. Бедата е обаче, че при Вас няма как да се противодейства. Ако те произтичат оттам, откъдето се управлява, и ако няма опозиция, и няма как управляващите да бъдат сменени, към кого ще се обърне недоволният?
Бъдете сигурни, че ако оставите нещата, както са в момента, те няма да тръгнат на по-добре.


(20-30. 01. 2007)

(следва)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

8 коментара:

teodora каза...

O, sega puk rev!

az se 4udeh ti zsashto se durjish taka be niki a to eto na ne te vzeli na rabota v NBU. Kaji s kakvo da ti pomognem be ima i drugi unita i tam davat pari4ki !!!! ne e samo nbu-to. nedovolna sum oba4e - gledam kak razvi tova s boga....a kak naistina losho govorish za bogdan b. i za shefkata na ngdk. a vse kato bog iskash da si. Ima li padnal Bog?

Daje i da niama -da znaesh shte mi e interesno kak Veselina shte te butne. a kato 4etoh predishniat blog shte go napravi i vsi4ki she ti se smeiat, nikiiiiiiiii i niama da mojeme da te spasiiiiiiime

Анонимен каза...

Този коментар (и то от жена!?) ми напомня нещо страшно - борчетата от началото на 90-те!!!
Те станаха "добре облечени бизнесмени", но явно във висшето образование ганьовският манталитет не напуска дребните душички, а за тяхно нещастие те дори не могат да се преоблекат с нови дрешки, като колегите си борчета.

teodora, mutresa s hubavi dre6ki каза...

Zdrasti,
bor4etata sa napalno razli4en sluchai te ne butat -4uh vednaj po televiziata v Sladko otmashtenie - 4e vodiat na Vitosha i te puskat da kara6 ski. i kato e niakoi kato teb - nali se se6tash kvo stava v kraia na sklona. A az niamam ob6to s obrazovanieto, kakto i s jenite, koito ti poznavash nepreoble4eni. savetvam te oba4e za tvoe spokoistvie da si ostane6 vse taka anonymous da ne reve6 posle kato bat niki.

Анонимен каза...

Мутреске, IP адресът ти е видим - по случайност си попаднала на IT спец.
Това, че съм в Австрия не ми пречи да изпратя копи от постинга ти на съответните служби - прочити в Наказателния кодекс защо

teodora каза...

vsi4ki adresi sa vidimi, ne se nervi. kakvo shte im kaje6 na spetslujbite: kaka tedi me zapla6i kato v sladko otma6tenie!!! mnogo it stanahte v tozi blog be.

vesselina каза...

Dosta strashno stava v tozi blog.

Internet, kakavto i da e, e fiktsionalno prostranstvo. Ako zapochnete ot tuk da puskate koreni v deistvitelnostta - stava kato v savetskata literatura. Ne si govorete tolkova grubo. Az si mislia, che Teodora e imala predvid da go butna - virtualno, a ne naistina. Vse pak toi e 2 metra maj i nai-malkoto Dimka shte me razmaje samo ako go pipna, kakvo li ostava da go butna.:))) I drugo - kak se vijdat ip adresi v blog? Neznaia dali naistina ste it spetsialist, dali ste v Avstria ili prosto ste niakoi ot semeistvo Gochevi, no pishete dosta pravilno i ne na latinitsa i dosta se palite - za it.:-)))

Po otnoshenie na teksta na Nikolai - shte se vazdarja za sega - parvo, zashtoto e dosta mek. Vtoro zashtoto i predstava si niama za nbu - naprimer kak taka departament da se zanimava s uchebna rabota, kato te sa izsledovatelski strukturi i treto, no nai-vajno - imam mnogo rabota sega. (Da ne govoria che ima edno takova poniatie kato universitetskata avtonomnost.) Niakak si ne mi se iska da ia prekasvam, puk i to se vidia v po-prednoto govorene - ima vsiakakvi hora, povecheto ot tiah sa dobri, povecheto ot tiah sa dobri dalboko v sebe si, poniakoga ima i bezsilni hora - no i te vse niakoga shte se opraviat. I e super gadno kato razvivate zloba v internet bez da se poznavate. Nali?

Анонимен каза...

Струва ми се, че Н.Гочев балансирано и граждански достойно говори в блога си както за теоретичните, така и за човешките реалии в културата.
Без обаче да се съгласявам с неговите квалификации по отношение на някои личности.
Но коментаторите като че ли само с междуличностните проблеми се занимават. Което е някак дребнаво и неприлично.

vesselina каза...

Prav si. Spetsialno az - naistina se zanimavam mejdulichnostno, no tova e napalno tendentsiozno, zashtoto v parvite si tekstove toi i jena mu napadaha lichnostno crez institutsia. Ima niakakva krivorazbrana borba za pravda, ot tam i moiata tendentsia.Sam kazvash - che ne si saglasen s niakoi neshta. Az sashto - moje bi s dalech poveche, zashtoto dalech poveche poznavam i SU i NBU ot Nikolai, no ne iskam da govoria za tiah. Pri men debatat e sprian - ima li edin opit za virtualno napadenie sreshtu sam chovek - veche institutsiite spirat da imat znachenie.