2760-a

Аз виждам тази Франция преди всичко като свободна страна. Страна, където можеш да казваш нещата, без риск да те анатемосат. Страна, където се цени оригиналното мислене. Страна, където няма дискриминация според цвета на кожата, звученето на фамилното име или домашния адрес, а правото на успех е гарантирано на всички, които се стремят към него. В тази страна човек може да изповядва и да практикува религията си, без да бъде окачествяват като фанатик или терорист...
Хората могат да изразяват несъгласие, като запазват уважението си, могат и да променят мнението си. Дебатът в рамките на една партия се не се изживява като разделение, а напротив, като обогатяване.... В тази страна онези, които разполагат с власт, била тя политическа, съдебна или икономическа, се отчитат за начина, по който я упражняват...
Създаването на собствен бизнес е възможно, поощрявано и ценено, а не гледано с подозрение или заклеймявано... Който работи, винаги печели повече от онзи, който не работи. Който поема рискове, винаги се възнаграждава по-високо от този, който не ги поема...
Това е Франция, където изразът “кореняк французин” е изчезнал. Където разнообразието се възприема като богатство. Където всеки приема другия с неговата идентичност и го уважава. Където спекулирането с паметта отстъпва пред равенството, най-после станало действителност....
По същество това е все същата Франция, обърнала гръб на Франция на отчаянието, Франция на разделението, Франция на потъпкването, Франция на изоставането, на онази Франция, която вече не говори на света, защото не го разбира и няма какво да му каже.
Убеден съм, че мнозина от нас мечтаят за нея и мнозина от нас искат да я изградят.

Никола Саркози,
кандидат за президент на Франция

Превод Станимир Делчев