ИСТОРИЯТА, разказана за професионалисти

1.
Първите държави се появили около големите реки и по островите, които са близо до други острови. Защото и морето, което минава между множеството острови, прилича на река, но е солено, има много разклонения и е по-широко от сушата.
Реката дава достатъчно вода за всекидневието на хората, храни живите същества и помага за придвижването. Заради нея хората строят плавателни съдове и мостове. Тя показва как се стига до морето и до планините, а също и до други реки. Реката е естествен път, по който хората се срещат.
Така е и с архипелага. Морето храни живи същества и позволява придвижване. Но ако е много голямо, а сушата – само една, тогава корабите няма да стигнат никъде. Архипелагът позволява пътуване до друга суша, при това – безопасно, защото островите са много и са наблизо. Морето между островите учи хората да строят кораби, с които може да се стига все по-далеч.
Хората по островите влизат в съюзи помежду си или се разделят, но непременно се познават. Те биха желали да се заселят на по-голям остров или на континента, където земята е повече и има повече сладка вода. Ако някой ги преследва, могат лесно да избягат, защото имат кораби.


2.
Първите държави били деспотии. Трудно е да се разбере, защо владетелят трябва да променя решението си по съвет на някой друг. Затова, дори ако го съветват, никой не трябва да научава за това.
Съветниците и другите служители са му необходими, но всеки от тях може да бъде сменен. Ако се обединят, това значи, че имат водач. Той може да бъде премахнат навреме, а останалите – наказани по-меко или по-сурово; или пък да им бъде простено.
Владетелят не бива да има противници извън държавата, защото бунтовниците ще се надяват на тях. Затова държавата трябва да воюва и да се разширява, докато границите й достигнат пустини или много голямо море.
Владетелят не бива да има слабости, защото това ще значи, че може да се намери по-добър от него. Затова се казва, че той е съвършен. Съвършен като него е и наследникът му, но той го замества само след смъртта му.
Владетелят трябва да бъде смятан за съвършен и след смъртта си, защото обратното би значело, че вярата в съвършенството му е била лъжлива.

(следва)