Записки на Археолога

Смисълът да се превежда Библията

Библията е адресирана до всеки човек и “доколкото” той е човек. Във всекидневието си, а и в повечето неща, които пишем, ние се обръщаме към другите за да направим нещо с тяхна помощ, а не “доколкото” са човеци. Научното или реторическото слово е адресирано до други, заедно с които искаме да си представим или да утвърдим нещо. Но и тогава не общуваме с тях като с човеци, а само като с мислещи и използващи слово същества.
В практическите действия словото трябва да бъде възможно най-просто и разбираемо, за да не е пречка за действието. В теоретичните дейности и в литературата, обратно, може да се правят всякакви опити с него.
Но ние имаме нужда от едно “основно” слово, където значенията на думите и на разказаното са ни ясни и където не си правим опити от любопитство. Това е словото, чрез което виждаме нещата “като човеци”. Ако човек не си служи с такова слово, той ще вярва на всичко според модата (случайността, властта).
Когато човек е необразован или лошо образован, всичко, което се опитва да каже по теоретични (“общи”) въпроси е случайно, недоказуемо, реторически безсъдържателно и със сигурност необмислено. Причината е, че той няма “с какво” да го обмисли – няма слово.
Апостолите, с изключение на Павел, са били необразовани хора. Но всички те са говорили истината за човека и при това не са казвали нищо случайно или безсъдържателно. Причината е, че не са говорили от себе си, а Светият Дух е говорел чрез тях.
Библията е история и слово, дадено на човека, за да вижда света не как да е, не според случайностите на времето си, а с помощта на Бог и като че ли в Негово присъствие. Затова човек трябва да ползва думите на Библията, ако иска да вижда нещата каквито се виждат от вечността, макар и той самият да е във времето. А затова има нужда от превод на първия си език, защото чрез първия си език е поставен някъде във времето. И ако този превод е неясен или необмислен, и погледът на човека към човешките неща ще е неясен.