ИСТОРИЯТА, разказана за професионалисти

(от 17.04)

3.
Бог не може да направи за хората нищо, ако няма подкрепа сред самите тях. Той желае те да бъдат добри, но не може да им го заповяда, така че да го изпълнят.
Затова той потърси подкрепа от тях, и най-напред от един човек, който беше заможен и щастлив, но нямаше деца. Бог му даде син, а от него се родиха мнозина други. Така се появи Божият народ.
Бог поиска от народа Си да не вършат престъпления и да вярват в Него. Той не можеше да им говори Сам, а се обърна към тях чрез пророка Си. Но все пак им помагаше с видими чудеса, за да вярват.
Божият народ беше непокорен и капризен. Той пожела да има владетел, а не да слуша пророците. Божият народ не живееше до море, нито при голяма река, а получи земя между народи, които плаваха из морето и живееха около големи реки. Тези народи бяха по-могъщи и Божият народ беше притискан от тях.

4.
Народите от архипелазите се обединяват трудно. Дори и някой да завладее няколко острова, живелите там се преместват – намират други острови или се заселват по бреговете на континента. След това обаче могат да се върнат. Дори флотът на владетеля да е по-силен, той не е безкрайно голям и противниците му не могат да бъдат прогонени от всички брегове. Някои от тях могат да се оттеглят по-навътре в континента, където той трудно ще ги преследва. Така народите от архипелага привикват да обитават по-големи суши, но не се отказват от морето. Никой не успява да подчини всички.
Народът от архипелага може да се обедини за кратко, ако трябва да воюва с по-голяма сила. Но владетелите на острови и крайбрежни градове са равни и решенията се взимат с преговори на съвет. На тези съвети те спорят и се гневят. Дори и някой да е признат за пръв, той не може да им заповяда, а трябва да ги убеждава. Накрая тези владетели се разпръсват, а държавите им не се обединяват в една, но се познават. Така е в архипелага.

(следва)