Всъщност, през 1937 г. беше официално възстановена българската войска и България получи разрешение да я въоръжи с модерно оръжие. Един енергичен офицер, генерал Луков, се грижеше за това. През същата година царицата отново очакваше дете... Пак тогава баща ми получи своето назначение за генерал-майор. Все през 1937 г. станаха и първите след 19 май 1934 г. избори, които протекоха при нова вълна на монархизъм. При тях значителна роля се падаше на кметовете, но едва ли те бяха причината за победата на правителството без видим терор и явни фалшификации...
Докато траеха безредиците, делегация от всички родолюбиви организации беше приета и изслушана от царя. На срещата той беше говорил патриотично, като показал и сабята, с която през 1913 г. влязъл в Солун, от което участниците в делегацията бяха впечатлени. След срещата с царя протестите против Ньойския договор бяха прекратени.
Всъщност, поемането на цялата власт от царя, който вече не само царуваше, но и управляваше, му създаде нови врагове в лицето не само на комунистите и на левите земеделци, но и на звенарите и уволнените офицери. В България за пръв път се създаваше истинска републиканска опозиция. Колкото до комунистите, те си оставаха винаги хора, чужди на българската нация. Те демонстрираха своя интернационализъм, като събираха например пари за гладуващите в Китай, за стачкуващите в Япония и др. Комунистите в цял свят бяха едни и същи. Аз ги помня още от гимназията. Имах един приятел Жак Петков, който по онова време беше ляв земеделец, но същите думи съм чувал и от комунистите и те бяха плод на тяхната логика. Жак питаше:
- Всесилен и всемогъщ ли е господ? Може ли той да направи толкова голям камък, че да не може да го повдигне?
- Не - беше отговорът на последния въпрос.
- Виждаш ли, той не е нито всесилен, нито всемогъщ.
Комунистическата пропаганда обаче печелеше с други неща: с призивите за социално равенство, за национално помирение между народите, както това беше в Съветския съюз. Комунистите живееха с вярата, че в Съветския съюз наистина са решени всички въпроси, че там наистина няма нито социални различия нито социални неправди. Те вярваха в това сляпо и никой не можеше да ги убеди в обратното. Нещо повече, те самите лъжеха съмишлениците си. Затова и борбите между комунисти и националисти ставаха все по-бурни. Те започнаха да се чувствуват дори и в една толкова малка специалност като класическата филология с 30-40 души студенти.
Иван Венедиков. Познайте ги по делата им. ИК "Христо Ботев", 1993.
Prof. Vasilka Tapkova-Zaimova
Преди 13 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар