Сурова, но приятна гордост

Постъпва в австрийската войска през 1913 г. и бързо бива приет в подофицерска школа. Изпращат го на сръбския фронт – доскоро и той, и биографите му премълчаваха този факт – а после и в Карпатите срещу руснаците. Когато го раняват и пленяват през пролетта на 1915 г., той не влиза в югославските доброволчески отряди, организирани от пленниците в Русия, а остава в пленническия лагер. След Февруарската революция избягва от лагера в Петроград... Прогонват го в Урал, той бяга в Сибир, където го заварва Октомврийската революция. В Русия бива приет за член на партията през 1920 г. В родината се връща през същата година. През август 1928 г. бива арестуван и в т.нар. “бомбаджийски процес” е осъден на пет години каторга. В съда заявява: “Не се чувствам виновен.. защото не смятам този съд за компетентен, а само съдът на партията...” В официалната историография се подчертава, че бомбите са били подхвърлени на Тито от полицията. Но... кралската полиция, въпреки своята безогледност и бруталност, не е подхвърляла никому нищо: кралство Югославия е било лошо, недемократично, но държава, в която законите са се спазвали много повече, отколкото днес, а съдът е бил по-независим от днешния....
След затвора в края на 1934 г. по решение на ЦК Тито емигрира във Виена, а после в Москва. 1935 г. е период на чистка в Съветския съюз; започва нов, съдбоносен етап за революционера Йосип Броз...
Коминтернът, тоест съветските служби, го поставя начело на партията през 1937 г., по време на чистките, след арестуването на секретаря на компартията на Югославия Горкич и избиването на всеки десети югославски емигрант в СССР... Спомням си как Тито се връщаше от Москва, от “първата страна на социализма”, притеснен и изтощен, за да си отдъхне радостно и облекчено във “военнофашистка” и “монархофашистка” Югославия...

***

Но каква е истинската му роля в чистките, специално в чистките в югославската партия?... Сътрудничеството със съветските служби в предвоенния период – а “”някъде” и за “някого” и днес! – се смяташе за чест и признание. Съветските агенти бяха обкръжени от тайнството на силата и изключителността: комунистите, така да се каже, мечтаеха да им се падне високата чест да служат на Съветския съюз. В други, променени отношения, това ще се превърне в срам и предателство за тях – естествено не за всички и не навсякъде.
Известно е вече колко жестоко – с нищожен или никакъв индивидуален подбор – се постъпи при победата с контрареволюционните противници... През лятото на 1946 г., пътувайки от Блед за Любляна, един висш полски деец от Министерството на външните работи – твърде млад за високия си пост, но комунист – ми разказваше, как Сталин е ругал полската делегация, в която е бил и той, заради малодушието към противниците и как е хвалел Тито: “Тито е юнак (на руски молодец), той ги изби всички!” Аз и другарите от ЦК, на които преразказвах случая, изпитвахме сурова, но приятна гордост...
Съобщавам тези неща не за да обвинявам някого, нито пък да оправдавам себе си – бивал съм според обстоятелствата в някои отношения “по-лош”, в други – “по-добър” от останалите – а като исторически източник и поука за бъдещето.

Милован Джилас. Общуване с Тито. Превод Жела Георгиева. “Христо Ботев”, 1991