За какво да се живее в Германия

В началото на ХІХ в. възниква една напълно нова група евреи, която съществува и до днес. Тези хора не се чувстват вкоренени в нищо юдейско - било то религиозно или национално. Остават си евреи [доколкото] не са се обърнали към друга религия. Такива хора ние наричаме "нееврейски евреи".
Обвързването на евреите с революционни учения и социални преврати за съжаление не е плод на антисемитско въображение. Маркс, Троцки, Каменев, Зиновиев, Роза Люксембург, Бела Кун, Аби Хофман, Норман Финкелщайн и Ноам Чомски са сред по-известните. Социалният психолог Ернест ван ден Хааг отбелязва: "5 на всеки 100 евреи може да са радикали, но от 10 радикали определно 5 ще са евреи. Ето защо е неправилно да се каже, че голям брой евреи са радикали, но но е съвсем точно да се каже, че несъразмерно голям е броят на радикалите евреи. Така е било в миналото и нещата днес не са се променили".

Радикалните нееврейски евреи са без корени - не се чувстват вкоренени нито в езическата, нито в еврейската религия или държава. Понеже отказват да станат като неевреите, те търсят неевреи (и евреи) да станат като тях - отчуждени от всички религии и национални идентичности. С.М. Липсет от Станфордския университет в края на 60-те години на миналия век отбелязва, че "присъединяването към социалистическия и комунистическия свят за много евреи означава начин да се избавят от юдаизма, да се асимилират в универсалния нееврейски свят".
Като хора без корен много нееврейски евреи са смятали за необходимо да се превърнат в радикали и да работят за събарянето на традициите и националните институции в името на социализма, комунизма и другите общоуниверсални идеологии. Тъй като не чувстват никаква роднинска връзка, следователно и никаква отговорност към някой народ (освен само към "човечеството"), тези евреи не са били загрижени и за последствията от такива разрушителни действия... Когато е запитан за какъв се смята - за руснак или за евреин, Леон Троцки отговаря: "Не, сбъркали сте. Аз съм социалдемократ".

***

Сред болшевиките е имало по-малко евреи, отколкото сред меншевиките, въпреки че през 1922 г. те са съставлявали 15-20% от болшевишките лидери. След смъртта на Ленин през 1924 г. борбата за негов "наследник" се води между петима мъже - Сталин, Бухарин, Троцки, Каменев и Зиновиев. Последните трима са нееврейски евреи.

Определено голяма част от руското простолюдие е отъждествявало марксизма с евреите. И тъй като огромен брой руснаци и украинци не подкрепят комунизма, това отъждествяване изостря вече дълбокия антисемитизъм у тези два народа. По време на гражданската война (1918-1920 г.), последвала болшевишката революция, украинските борци срещу комунизма ("белите", които се борят срещу Червената армия) избиват 50 000 украински евреи. Техните антиеврейски страсти са разпалени от генерал Симон Петлюра, който непрекъснато споменава болшевишката армия под предводителството на "евреина Троцки".

Почти забравена глава от дейността на радикалните евреи и вдъхновената през 1919 г. от Съветския съюз Унгарска революция. През март същата година евреинът Бела Кун основава кратко просъществувалата Унгарска съветска република. От 48-те народни комисари в своето правителство 30 са били евреи, така както и 161 евреи от общо 202-мата най-високопоставени държавници.

***

Има много какво да се разбере от изучаването на немските леви евреи преди 1933 г., понеже докато нацисткият и немският антисемитизъм е бил породен от фактори, далеч по-стари и по-дълбоки от немските евреи радикали, радикалните нееврейски евреи от Ваймарската република изострят до крайност немския антисемитизъм... От 68-те писатели [около седмичника Die Weltbühne] чийто религиозен произход може да бъде установен, 42-ма са евреи. Разбира се, това са били нееврейски евреи - толкова нееврейски, че единствено неколцина от кръга на Weltbühne открито признават, че са евреи. Списанието се възползва от популярността си и изоблието от талантливите си писатели, за да напада безразборно немската култура и националност. Дописниците не толкова защитават реформите, колкото нападат самата идея за съществуването на германската нация. Следното е написано от дългогодишния издател и всеизвестен писател Курт Тухолски, евреин: "Тази страна, за която слуховете твърдят, че предавам, не е моята страна; тази държава не е моята държава; тази правна система не е моята правна система. Различните й флагове за мен са толкова безсмислени, колкото и провинциалните й идеали... Ние сме изменници. Но предаваме една държава, от която се отричаме в името на земята, която обичаме, за мира и нашата истинска татковина: Европа".
Според Тухолски единственото нещо, за което си заслужава човек да живее в Германия, е природата.

Денис Праджър, Джоузев Телушкин. Защо евреите. Причините за антисемитизма. Превод Анастасия Виденова. "Витлеем", 2006