Партията, тайната полиция и войската

По време на назряването на конфликта със Съветския съюз култът към Тито, който беше имитация на култа към Сталин, послужи на съпротивата на Югославия и на стремежа й към самостоятелност. Тя [Югославия] вече беше превърната в авторитарна и автократична, в комунистическа. Съветските претенции можеха да бъдат пресечени само с методи и възгледи, подобни на съветските...
При сблъсъците с Москва имаше и прекалено остри реакции. Особено в стремежа на Тито да изтръгне Албания от съветското влияние и да я подчини на Югославия... Но срещайки съветската и албанската съпротива Тито мъдро и реалистично се оттегли...
Тито още през войната разполагаше чрез лично преданите му хора с лостовете на властта - с гвардия, тайна полиция и армия - независими или полузависими от партията; до това се стигна поради опростеното "необходимо" отъждествяване на Тито, ЦК и партията.
За разлика от повечето комунистически вождове и особено от Сталин, който със своята недостъпност в Кремъл засилва тайнството на върховната си мъдрост и мощ, Тито често участва в митинги, посещава строежи и се радва на масови посрещания... Затова той обръща внимание и на специалните си, лични отношения с народа, както и с армията.
Държейки се здраво, непоколебимо за Югославия, той същевременно съзнава нейната слабост и бедност; противоположната страна на това убеждение е самохвалството с постижения, авторитет, особено със сила: сила, силен и други подобни са най-често употребяваните думи от Тито.

***

Наистина, в Югославия не се стигна до изселване на "кулаците" и масово умиране от глад - Югославия нямаше Сибир, а и САЩ започнаха да ни помагат в изхранването. Но затворите се оказаха твърде тесни, а спонтанната съпротива на селяните се задълбочаваше. Положението беше абсурдно - получавахме помощ от САЩ, в по-малка степен от Англия и Франция, въпреки че Югославия можеше да задоволява потребностите си от храна...
Когато в началото на 50-те години - по време на съветската блокада - Югославия беше принудена да приеме помощ от Запада и във връзка с това да либерализира становищата си по външната политика, Тито в тесен кръг изразяваше своята мъка и огорчение: "Без независима външна политика няма независимост!"... Когато през есента на 1953 г. САЩ и Англия решиха да предадат на италианците Триест и околностите му, Югославия пламна от демонстрации, а Тито заплаши, че югославската армия ще влезе в тази зона...

***

Марксизмът-ленинизмът остана за Тито докрай безспорен, свещен, незаменим. Тази идеология предполага не само болшевишка, комунистическа партия, но и вожд, или поне ръководство, което ще води партията и ще бди над нейната "идеологическа чистота".
Титовият начин на изразяване се отличаваше с яснота и простота. А колкото пъти съм чувал политици - особено през 1971-72 г., когато сръбски и хърватски партийни лидери имаха разногласия с партията - да се изразяват неясно, объркано и сложно, ми ставаше ясно, че те са прекършени и сломени. Може би защото аз самият бях изживял нещо подобно - изказвайки се на пленума на ЦК през 1954 г., когато, жигосан и отстранен за "ревизионизъм", постъпих като комунист прагматик - отричах се от част от своите идеи. Конкретното и възможното, яснотата и простотата при Тито служат на властта, бих казал, на чистата власт: за него беше важно да държи в свои ръце - тоест в ръцете на "своите" хора - партията, тайната полиция и войската.

***

Макар да бяха пощадени важни области на частната собственост - селските имоти, къщите, дори малките предприятия - незаконността и принуждението бяха взели такива размери, че по вътрешната си уредба Югославия приличаше повече на Съветския съюз, отколкото коя да е друга "народна демокрация". Бюрокрацията се роеше неудържимо във всички области, само бюрократичното местенце предлагаше стабилност и перспектива. За обществото, а и за самата управляваща партия беше разрушително разпростирането на контрола на тайната полиция върху всички области, върху всички кътчета, върху семейството и личния живот... Моята първа жена Митра ми се оплакваше през 1947 г., че дори и те, членовете на ЦК на Сърбия, се страхуват - внимават какво ще кажат, как ще се изразят - от своя другар, който ръководи тайната полиция.
След конфликта с Москва някои неща се промениха към по-добро. А ролята и всеобхватното присъствие на тайната полиция нараснаха: в началото това беше неизбежно и разбираемо заради просъветската дейност. Промяна се извърши през 1966 г., когато Тито заподозря или откри "заговор" в самата тайна полиция. Повечето полицаи бяха пенсионирани или преместени на друга работа; скоро в партията се появиха демократични течения - в Хърватско "националистическо", в Сърбия "либерално", в Словения - "технократско". Но след пет години неленинистките течения взеха такъв размах, че заплашиха "титовската" система, а с това и Тито; през 1971-72 г., опирайки се на войската, Тито "очисти" партията и отново пое в свои ръце тайната полиция. Дори формално неговата власт стана абсолютна. Доживотен председател на партията и държавата, той все по-рядко присъства на заседанията на ръководните органи, а все по-често представителите на ръководните органи му идват на крака да му докладват...

Милован Джилас. Общуване с Тито. Превод Жела Георгиева. “Христо Ботев”, 1991