Думата "ционизъм"

Редакторът на културното приложение на "Нойе фрайе пресе" се казваше Теодор Херцл и беше първият човек, предопределен да играе значителна роля в световноисторически мащаб, който срещах в моя живот...
Теодор Херцл беше преживял в Париж авантюра, разтърсила душата му, един от онези часове, които променят цяло съществование: като кореспондент присъствал на публичното развенчаване на Алфред Драйфус, видял как откъсват еполетите на този пребледнял човек, когато високо извикал: "Аз съм невинен." В този миг Херцл дълбоко в сърцето си бе осъзнал, че Драйфус е невинен и че това жестоко подозрение за измяна се беше стоварило върху него единствено защото е евреин. Всъщност още като студент Теодор Херцл беше изпитал с присъщата си открита, мъжествена гордост страданията на еврейската съдба. Нещо повече, с пророчески инстинкт той беше доловил целия й трагизъм още когато неговата дълбочина въобще не можеше да се предвиди. С чувство за предопределеност, че е роден за вожд, той беше съставил по онова време фантастичния план веднъж завинаги да сложи край на еврейския проблем именно чрез съединяване на еврейството с християнството посредством доброволни масови кръщения. Мислещ винаги драматично, той си беше представил как ще поведе в дълго шествие хилядите австрийски евреи към катедралата "Свети Стефан", за да освободи там и завинаги чрез един уникален символичен акт този гонен и безотечествен народ от проклятието на разединението и омразата. Но твърде скоро разбра неизпълнимостта на плана си, чието "решение" той считаше за същинската своя задача... но в момента на развенчаването на Драйфус мисълта за вечното презрение, тегнещо върху неговия народ, го бе пронизала като меч през сърцето. И ако разединението е неизбежно, казваше си той, то нека бъде радикално! И ако унижението остава наша съдба, то нека я посрещаме с гордост. Така той издаде брошурата "Еврейската държава", в която заявяваше, че всяко асимилиране, всяка надежда за абсолютна толерантност са невъзможни за еврейския народ. Той трябва да основе нова, собствена родина в древната своя люлка - Палестина.
Когато се появи тази кратка, но изпълнена с пронизващата сила на стоманена стрела брошура, бях още ученик в гимназията, но си спомням добре всеобщото смайване и възмущение на виенските буржоазно еврейски кръгове... Защо е нужно да отиваме в Палестина? Нашият език е немският, а не еврейският, нашата родина е красивата Австрия. Не се ли чувстваме отлично при добрия император Франц Йозеф? Нямаме ли порядъчен доход, осигурено положение? Не сме ли равноправни поданици, пуснали корени тук, предани граждани на тази обичана Виена? И не живеем ли в прогресивно време, което за няколко десетилетия ще премахне всички предразсъдъци на вярата?... Директорът на "Нойе фрайе пресе" забрани дори да се споменава думата "ционизъм" в неговия вестник.

Стефан Цвайг. Светът от вчера. В: Избрани творби. Т.5. Превод Анна Лилова. "Народна култура", 1989