Но сега Ти си ни отхвърлил

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - как отивах с множеството, и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.
Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, и непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

***

Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, какво дело си извършил в техните дни, в древните времена. Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил. Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, и не излизаш вече с нашите войски. Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни обират ни за себе си. Предал си ни като овце за ядене, и разпръснал си ни между народите. Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на ония, които са около нас. Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената. Всеки ден позорът ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покрива, поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги. Защо криеш лицето Си, и забравяш неволята ни и угнетението ни? Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята. Стани да ни помогнеш, и избави ни заради милосърдието Си.

Пс. 42:2-10, 44:1-26

(http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=19&g=37&tr%5B%5D=1&tr%5B%5D=2)