Записки на Археолога

Във вестника от тази седмица пише това:
“Всеки черен човек, когото познавам, е бил нападан тук, мъж, жена, няма значение; някои хора са тук едва от четири месеца вече са нападани два пъти. Какво ще се случи, ако това продължи, питам, ами може би някои хора ще хванат оръжие, клати глава той... Нападенията на скинхедс изобщо не са единствения проблем на африканците тук; те срещат отвратени погледи и мръсни думи от наглед съвсем обикновени хора. Всъщност страдат не само те, но и онези, които обичат. `Нямаше ден, в който да излезем, и да не ни обиждат, казва Яна, която от миналата година е разведена със съпруга си Крис, нигериец...”

Когато апостол Петър отишъл при римския центурион Корнелий, Корнелий паднал на колене пред него. А Петър му казал: “Стани. И аз съм човек”. И после се обърнал към близките на Корнелий: “Вие тук всички знаете, че за мъж юдеин не е позволено да се събира с необрязани. Но Господ ми каза да не смятам никой човек за долен и нечист”.

Омразата срещу онези, които “замърсяват” с присъствието си, се пренася и върху онези, които не изпитват омраза към тях, не ги преследват, не бягат от тях и така позволяват да бъдат “замърсени”. Тази омраза е толкова голяма, че само Бог може да опази онези, които си позволяват да живеят така, сякаш са равни на всички други хора.