Страници

2.14.2007

Археологията - наука за бъдещето

(продължение от сряда, 07.02)

Държавният университет, който аз познавам, се управлява от Академичен съвет (после ще спомена и за Общото събрание). Този Съвет се състои главно от преподаватели – хора, които четат лекции и пишат книги. Текущите дела се движат от Ректора и неговия Съвет – и това също са преподаватели. Не казвам, че те задължително са блестящи интелектуалци или учени, не, много често не са. Те просто работят като преподаватели, това е всичко. Деканите на факултетите са преподаватели. И те, като Ректора, могат да управляват дълго и поради това да изостанат професионално. Но все пак те не могат да са на един и същ пост повече от осем години. Аз намирам този срок за много дълъг. Последно: всички тези хора се избират от съответното събрание (факултетно, общоуниверситетско) с тайно гласуване. Това е положението. То не е само текст в Правилника. Наистина става така.
Това, драги колеги, не значи, че администрацията, която се назначава от Ректора с безсрочни договори и без конкурси, няма никаква власт в университета. Напротив, тя има доста солидна позиция. Студентите се боят от нея. Отношенията й с преподавателския състав не са добри. Тя е мудна, ленива, често безцеремонна. Но, колеги, бъдете сигурни – тя не управлява СУ. Тя не се разпорежда в него. Не съществува администратор (чиновник), който да каже на преподавателите какво да преподават; нито да ги принуди да извършат каквито и да е промени в учебните планове. Никой чиновник не може да уволни преподавател, нито да го санкционира по какъвто и да е начин. Никой от тях не може да открива и закрива специалности, катедри и факултети. Чиновниците не представляват Университета никъде (не казвам, че Ректорите го представляват прекрасно). Чиновниците не могат да раздават на своя отговорност пари.
Нещата в НБУ, както ми изглежда на мен, стоят по друг начин. По правилник този Университет се управлява от Настоятелството и също така от Председателя на Настоятелството. Последният от своя страна управлява администрацията на Настоятелството (чл. 11 ал. 2). Как мислите, дали тази администрация може да бъде пренебрегвана лесно? Вие се срещате с нея всеки ден и знаете по-добре. На мен оттук тя ми изглежда като една сериозна сила. В сравнение с нея администрацията на СУ е като войска без командир.
Другаде, както стана дума, Деканите на факултетите са преподаватели, избрани с изрично ограничен мандат. В НБУ, излишно е да Ви го казвам, те не са преподаватели и не са избрани, а са назначени. Ще бъдат Декани докато някой прецени, че е нужно. Може ли един преподавател в НБУ да не се интересува какво мисли за него Деканът на факултета, където той има часове? В СУ може. На мен лично ми е все едно дали Деканът на ФКНФ (говоря за длъжността, не за конкретно лице) ми е ядосан или не. Ако ми е ядосан за това, че не си върша работата, ще се погрижа да си я свърша. Но това ще е само заради работата. Така ли е в НБУ?
Вие самите, с изключение на Председателя, сте длъжни да се грижите за академичната дейност в НБУ. Какво значи това? Вероятно мислите за учебните планове, за качеството на преподаването, за мобилността на преподаватели и студенти, за разни структурни промени, засягащи департаментите; вероятно и за персонални промени. Несъмнено академичната работа иска финансиране – трябва да мислите и за него. Има ли нещо от тези неща (няма защо да изброявам още), което може да стане без личното одобрение на Председателя на Настоятелството, който управлява администрацията? Не, няма.
Ето такава е отделеността на административното от академичното управление при Вас. Администрацията нарежда, преподавателите изпълняват. Администрацията забранява, преподавателите млъкват. Полека-лека се научават да предлагат това, което ще се одобри. Има начини да се узнае какво ще е то. Греша ли, колеги? Ако греша, моля Ви, кажете ми го.


3. Кой е доволен от НБУ?

Ако се съди по материалите, публикувани в сп. “Следва”, бр. 16 – всички. Всички, които са на работа в Университета. Недоволни няма. Щастието изобилства. Перспективите са светли. Не се шегувам. Мога да Ви цитирам доста извадки от тези публикации. Според мен те са позорни. Проблемът не е, че някой се е заел да похвали НБУ. Както виждате, и аз мога да го похваля. Проблемът е, че тези публикации са платени. Като започнем от хартията, като минем през заплатите и привилегиите и накрая ще стигнем до нещо като символно заплащане (престиж). Повечето хора си имат цена. Все ще се намери някой, който да е доволен, че е член на някакво настоятелство.
Нека все пак да разгледаме заедно онова, което Университетът предлага, за да видим кой наистина би могъл да намери причина да е доволен от НБУ.

(20-30. 01. 2007)

(следва)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

16 коментара:

Lora каза...

Blagodaria za grijite vi. naistina taka mi zvuchi. Niakoi obache vi e podvel za dekanite. Te sa habilitirani lica, t.e. - pone docenti.

nikolaigochev каза...

Благодаря, Лора. За Деканите не знаех. Но ето кое е съществено: 1. Дали преподавателите реално участват в управлението (оставайки при това преподаватели), или не; 2. Дали, ако участват в управлението, могат да бъдат избирани с гласуване, или просто някой ги слага там, където са; и 3. Дали онези, които упражняват реална власт, са сменяеми или не.
Според мен преподавателите в НБУ са подчинени лица. Но властта внимава да не би сред подчинените да настъпи прекалено голямо равенство, защото тогава мнозина ще решат, че нямат какво да губят. Затова има хора, които се привилегироват, като им се предлага онова, което искат. Тези неща стават и на лично ниво, създават се разни нерегламентирани мрежи, които, разбира, се, водят само към центъра. Действително има грижа хората да са доволни. Но не да са доволни от това, че имат права в обществото си и че са свободни, а от това, че нещо им е подарено.

teodora каза...

Gospodine, pisaniata vi sa tajni, priniziavashto. Kogato chovek zapochva edno takova pisanie e dobre da znae. Ne moje ot kulata na sobstvenoto si useshtane za lichnostta vi, prosto da otgovorite - За Деканите не знаех - stava kato v terorizma. Ne znaesh - no ubivash. Ot niakolko godine nabliudavam tozi sindrom pri razlichni hora. Sled tova За Деканите не знаех - vie veche niamate pravo na upravlenski razmishlenia, nito na tova Благодаря, Лора - koeto da vi pokaje kato mil i vazpitan chovek. Pomislete. Opitaite se da sazdavate dobri neshta. Barzo se izvinite na studentite na NBU i na roditelite im. Puk za Dekanite, za administratsiata, za predsedatelia na nastoiatelstvoto i za badeshtite vi jertvi ot badeshtite vi kuli-bliznatsi - Bog da vi sadi.

nikolaigochev каза...

Теодора,
Аз съм работил за НБУ и сега продължавам да работя за хуманитарното образование. Това, което казвам, може да помогне на Университета. НБУ наистина се нуждае от по-добър правилник. Авторитарното еднолично управление е в състояние да задуши всяко жизнено общество и да дискредитира всяка добра идея. Това е, което казвам.
Всичко добро. Н.Г.

teodora каза...

Ami,ami... Vie ste se vazpriel kato Spasitel i Bog. Misla che imate problem s tazi vsevishnost. Moje bi na lichna osnova s Bogdan Bogdanov. Razgledah biografichnite Vi belejki i vidiah, che i Vie ste klasicheski filolog. Da - klasicheski filolog, no ne 4ak tolkova dobar kato nego (da ne vi e kasal na izpiti - ta taka se otnasiate:-)), a i nali toi nali e prezidentat na NBU. Ne se pravete na dobar, molia - poznavam tazi dobrota i tazi zagrijenost, ne samo ot vasha milost. Da ne govoria za darjavnia vi universitet - ima li pravilnik vaobshte. I kato ste takav universitetski spasitel - zashto ne pochnete ot vashata chorbichkata ot vashata panichka:-)))

nikolaigochev каза...

Теодора,
Правилникът на СУ може да бъде намерен на адрес: http://www.uni-sofia.bg/administration+bg/doc/doc+bg.html
Позволете ми да Ви цитирам следното място от Херодот:
"Ясно е не само от един пример, но и от много други навсякъде, че равноправието е отлично нещо, щом като дори атиняните, управлявани от тирани, не били по-силни във война от нито един от живеещите около тях народи; като отхвърлили тиранията, те станали първи по сила. Тези неща показват, че поробени, те се оставяли да бъдат мачкани, работейки за благото на господаря си, а след като били освободени, всеки работел, стараейки се за себе си. Така стоели работите с атиняните (V, 78-79, превод Петър Димитров).

tedi каза...

Nikolay,
pozvolete mi da vi tsitiram Chehov:

Tsial jivot kapka po kapka iztsejdah ot sebe si roba.

Tsitatite sa polezno neshto. Pohvalno.Dano da go postignete. Po vaprosa za pravilnitsite - izvinete me - no triabva da sum bolna - za da procheta 75 str. ideologii. Bolna, a da ne mi dostiga edna prashinka, za da se gramna.:-))Haide, hubava vecher. Sled vashia Herodot shte hodia da izgledam edna seria na Vsichki obichat Reimand. :-)I ne se vrazvaite na niakakvi si dumi.I ne si mislete che ne sum chuvali za Herodot:-)

Петър каза...

Уважаеми господине,

Ако сте наистина толкова много загрижен за академичната свобода и развитието на образованието в България, защо първо не погледнете в собствената си паничка, защо не обсъждате разрухата, която е обхванала СУ, редовното невземане на часове, неханието за студентите, алкохолизирането на значителна част от преподавателите, пренебрежителното им и саркастично отношение към нас студентите, вековната изостаналост от съвременната наука, дълбокия провинциализъм и изолираност от това, което става по света. Всички това сте загърбили с мълчанието си и участвате пряко в него. А сте се заели с една не особено позната Ви институция с така злоба, че пяна излиза от устата Ви. Защо? Задайте си този въпрос и вероятно, ако сте честен със себе си, ще стигнете да извода, че мразите един човек, който явно Ви е бил професор и научен ръководител, който Ви е довел до университетската катедра и с когото много Ви се е искало да се съизмервате. Сега се опитвате да превърнете собствения си провал в мъст над човека, който явно толкова много Ви комплексира. Това е толкова очевидно от писанията Ви дори и за студент като мене, който не познава лично нито единия, нито другия.
Искам да Ви кажа, че аз съм студент и в двата университета - и в СУ, и в НБУ и разликата е от земята до небето. В НБУ никой преподавател не си позволява да се държи пренебрежително към студентите, да ги унижава; в НБУ студентите имат възможността всеки семестър да напишат мнението си и възраженията си към всеки свой преподавател и тези мнения стигат до преподавателите и те се коригират, когато грешат; в НБУ не се пропускат занятия, в НБУ преподавателите (дори и тези, които преподават и в СУ) се държат дружелюбно със студентите и им помагат да израстнат в професията, и дори когато им пишат двойки на изпитите (защото такива се пишат!), студентите знаят защо - всеки може да види къде е сбъркал на теста; има сериозен текущ контрол, който кара студентите да учат постоянно, а не само по време на сесия и който им помага да разберат къде грешат, какво не са научили и да го научат до края на курса. В НБУ няма устни изпити, в които преподавателят те гледа разсеяно и не слуша какво говориш и накрая ти пише някаква оценка, която няма нищо общо с това, което знам - нещо, което често ми се случва в СУ. В НБУ на силните и заинтересовани студенти се дава възможността да участват активно в изследователски проекти заедно с техните преподаватели (нещо, от което съм очарован и запленен и прекарвам нощите си в лабораториите в университета, а дните в ходене на най-разнообразни научни семинари), докато в СУ не само, че никой никога не ни е предлагал да ни включи някъде, ами ако някъде има лаборатории, то те стоят заключени с 9 ключа и са за лично ползване на някой преподавател. НБУ не е идеален, аз имам много критики към него, но си ги казвам в редовните анкети и в студентския съвет и не е тук мястото да ги споделям. Само че в сравнението между СУ и НБУ разликата е огромна, СУ е само с големи претенции, но всъщност е дълбоко провинциален, докато НБУ е един поне опитващ се да бъде модерен европейски университет, със широки научни контакти по света и център на важни международни събития. Научните конференции, на които съм ставал свидетел са с участието на всички световни звезди от съответната научна област - психология и икономика. Участваха хората, които са влезли във всички световни учебници.

Колкото до управлението в НБУ - явно сте дълбоко неинформиран, не само защото деканите са хабилитирани лица, не само защото се избират от академичния съвет, но и защото администрацията, която обслужва студентите е любезна с нас, за разлика от тази на СУ. Така че вместо да искате НБУ да си промени управлението и то да стане като това на СУ, по-добре копирайте нещо от управлението на НБУ в СУ, защото иначе такива като мене ще Ви избягат окончателно и след няколко години ще се чудите защо НБУ има толкова много и силни студенти, а в СУ никой не идва.

Надявам се да проявите гражданската си позиция, реформаторство и загриженост и към собствената си институция.

vesselina каза...

'Аз съм работил за НБУ и сега продължавам да работя за хуманитарното образование.'

Az puk sum chela sbornika ti za BB i neshtata okolo nego. Ima dosta da porabotish.I pak -nito nego shte postignes, nito NBU, nito niakakvo humanitarno obrazovanie. Daje ne mojesh da badesh krasivo zloben, ami si strahlivo mrasen.

nikolaigochev каза...

Петър, здравейте,

Извинете, че се забавих с отговора на писмото Ви. Докато го четях, си спомних за един откъс от една прочута книга. Ето какво пише там:
“А докато разговаряхме, Тразимах няколко пъти се втурваше да се намеси в разговора, но биваше удържан от седящите наоколо, които искаха да чуят какво говорим; но като казах тези неща и спряхме, той вече не мълчеше, а се обърна и тръгна насреща ни като някой звяр който ще ни разкъса. Аз и Полемарх се объркахме от ужас; а той рече: “Какво ви е обзело това празнословие, Сократе, какво глупеете и си любезничите един на друг? Ако ти наистина искаш да знаеш какво е справедливото, недей само да питаш и да се надуваш с опровержения, но сам отговаряй и казвай какво според теб е справедливото..."
...И аз като чух това, се стреснах и като го погледнах, ме обхвана такъв страх, че едва не онемях; и след като събрах сили да отговоря, казах изтръпнал: “Тразимахе, недей да бъдеш толкова суров с нас; защото, дори ако грешим в размислите си, знай, че е неволно...” (Платон, “Държавата”, 336 b-e).

Така и Вие, колега, като един разгневен античен софист, ми произнесохте една реч, скарахте ми се, че задавам много въпроси, нагрубихте ме веднъж-два пъти, подкрепихте властта и онези, които я притежават, уверихте ме, че не съм достатъчно мъдър и ме посъветвахте за в бъдеще по-малко да се бъркам в делата на другите.
И несъмнено щяхте да сте прав, ако Университетът, чиито постижения аз познавам и ценя, беше едно семейство начело с баща, или един род начело със старейшина или независимо княжество със своя главен благородник. Но НБУ не е и няма да бъде такова нещо. НБУ е една солидна, влиятелна институция, която заема видно място в българското образование и в българското общество. А пък ние с Вас, колега, сме граждани на тази държава и членове на това общество. Следователно и двамата трябва да се интересуваме какво става в такива институции и ако видим нещо, което не е наред, да задаваме въпроси на онези, които ги управляват. И те трябва да ни дават отчет, а не да пазят достолепно мълчание.

Новият Български Университет възпитава студентите и работещите в него в култ към една човешка личност и в покорство пред управляващите. Това може да се разбере дори от Вашето писмо. Вие сякаш не смятате, че несменяемостта на управляващите Вашия Университет е беда за него. Вие се учудвате, че се е намерил някой, който препоръчва съществени промени в правилника и дори се изказва неласкаво за ръководството. Но точно така трябва да се прави в едно свободно общество, Петре. А там, където има само похвали, отчитане на успехи и търсене на врагове, там няма свобода.

teodora - maria - magdalena каза...

Ne me chu ti, Nikolae,
che ne si Gospoda Boga, che taka da vikash ti -'Petre'. Zatova shte ti zagovoria na tvoia ezik - ta dano pone kato psiholog da ti pomogna. Ne spria ti s loshotiata si, sine Iskariotski (imam predvid Iuda:-))Na bialoto da vikash cherno, na chernoto - bialo. Che koi shte te poznava teb - ako prof. Bogdanov vi ostavi v SU,be. Ta ti po-malko neshta si napisal ot men, greshnitsata. Daje i ot jena ti po-malko si napisal. Che kak togava dostolepnite na teb otchet da davat - targovetso:-).Goliam Bog se izvadi ti! $e chak i detsata si pouchavash! I ne Petar vragove tarsi, prokletniko, a ti tarsish vragove i iskash da se pokajesh i grajdanska savest da vseesh v nas. Da ne si sektant be?

tedi каза...

I Nov balgarski universitet se pishe s 1 gl. bukva, umniko.

nikolaigochev каза...

Веселина,

Много от нещата, които си мислим, са казани така добре преди нас, че нищо не пречи просто да ги повторим. Затова, моля Ви, прочетете тези думи:
“Ако някой, искрено загрижен за истината, се заеме с отхвърлянето на моята хипотеза, аз му обещавам, че ако ме убеди, ще призная грешката си и ще му помогна във възникналите трудности. Но той трябва да запомни две неща:
Първо: дребните забележки тук и там върху някои изрази и незначителни моменти от разсъжденията ми не са отговор на моята книга.
Второ: не ще приема грубите думи за доводи, нито пък те ще заслужат моето внимание, макар че ще се чувствам длъжен винаги да удовлетворя всеки, който добросъвестно се съмнява в някой мой довод и изтъкне достатъчно основания за своите съмнения”.

Джон Лок, Предисловие към “Два трактата за управлението”. Превод Светослав Малинов.

vesselina каза...

Знаеш ли какво,

Ти четеш моите думи, а аз току що прочетох Джон Лок. Аз също мога да ти цитирам както него, така и Херодот, Платон, Волтер и който ми поискаш - до припадък. Само че не срещу неговата хипотеза имам нещо против, а срещу теб. Мога да те убедя много лесно - макар че съзнавам - теб това те довежда до оргазъм - да обругаваш нещо, което наистина е силно, както и да ни забаламосваш с някакви цитати, като че ли само ти си учил в класическата гимназия, и само ти можеш да цитираш Херодот. Като си толкова отворен защо не ми цитираш Буковски - например. В същото време дори те е страх да кажеш, че Председателят на Настоятелството е проф. Богданов и че именно това те дразни.

Ако не характер, то поне малко възпитание или добро държание би трябвало да имаш. Какво си направил за хуманитарното образование? Кажи ми факти, убеди ме ти, както ти искаш - чрез Лок -какво си превел, какво си написал, каква е таргет групата ти.
Можеш ли да преведеш Дафнис и Хлоя? Нещо толкова чисто - вместо този наповръщан блог?
Можеш ли да повярваш, че съвсем наскоро за втори път четох Романът-античен и съвременен и супер много ми хареса, но в същото време ми стана супер гадно, защото осъзнах че петте години,които прекарах в СУ и най-вече в катедрата по теория на литературата, са ми цитирали само тази книга 1 към 1.

Представяш ли си Ахил, Хектор, Прометей, Атигона и цялото това братство - как го чувстваш, когато ти го праснат на главата в 9 клас (тогава хората са на 15 години)...
Няма начин и ти като повечето хора, да знаеш кой е написал некомунистическите и непреходни неща за гореспоменатите.

Не ти. Ти пишеш блогове.

Аз като днес си спомням как четох Традиция, литература, действителност, нищо че е било преди поне 12-13 години. Знам кои книги съдържат и конспектите по антична литература на всички университети в България.Знам, че в тези книги - нито веднъж няма да се оплетеш в мрежите на идеология, както се случи с другите книги на твоето поколение. Както се случва и в твоите текстове тук.

Не се чуди, че никой не застава на твоя страна.

Когато направиш нещо толкова допринесло и толкова работещо за хуманитарното образование, колкото поне Омировият епос (не колкото НБУ) - тогава,както казва Теодора, се прави на Бог.

По отношение на книгата ти - твоя или на Лок, сборник или блог - юбилейният сборник - хич не го харесах - нито като външен вид, нито като подредба, нито като текстове, от тогава още си мисля, че проблемът му е в това, че няма да може да го постигнете.

Сигурна съм, че дори колегите ти в СУ, ако видят блога ти, дори да не ти го кажат - ще изпитат вътрешна погнуса.

Извини ме за неподредеността

nikolaigochev каза...

Веселина,

Не се тревожете, че писмото Ви е неподредено.
Днес разглеждах едно писмо от Свети Йероним (преводачът на Библията). Той пише до свои близки и накрая им се извинява, че писмото му е много дълго и много разхвърляно. И казва: "Любовта не знае ред".
Бъдете здрава.
Н.Г.

vesselina каза...

Добре го е казал. Вкъщи имаме Библия от началото на по-миналия век. Много красива - листата й отстрани са станали като дантелени. Била на майката на баба ми, която умряла, когато аз съм се родила.

Пожелавам ти и ти да не знаеш ред.