Страници

2.22.2007

Кого да четем

По времето на цар Моабдар живееше във Вавилон един младеж, наречен Задиг, с нрав добър по рождение и укрепнал чрез възпитание. Макар че беше богат и млад, той знаеше да възпира страстите си; не се представяше за това, което не беше; не желаеше винаги да бъде прав и умееше да бъде снизходителен към слабостите на хората.
Задиг притежаваше голямо богатство - следователно и приятели - радваше се на добро здраве, имаше приветлива външност, справедлив и уравновесен ум, откровено и благородно сърце и затова вярваше, че може да бъде щастлив. Той трябваше да се ожени за Семир, чиято красота, род и богатство я правеха най-желаната девойка във Вавилон. Към нея той изпитваше здрава и добродетелна обич, а и самата Семир го обичаше страстно. Наближаваше щастливият миг, който трябваше да ги съедини, когато един ден, разхождайки се заедно под палмите, които украсяваха брега на Ефрат, те видяха, че към тях тичат хора, въоръжени със саби и копия. Това бяха слугите на младия Оркан, племенник на един министър... Подпомогнат само от двама роби, Задиг прогони нападателите и отнесе припадналата и окървавена Семир в дома й; когато отвори очи, тя видя своя спасител и му каза:
- О, Задиг, обичах Ви като мой съпруг, сега Ви обичам и като човек, комуто дължа честта и живота си.
Раната й беше лека; тя бързо заздравя. Задиг беше ранен по-опасно: една стрела го беше ударила близо до окото и бе отворила дълбока рана. Пратиха хора чак до Мемфис да повикат великия лекар Хермес, който пристигна с многобройна свита. Той прегледа болния и го увери, че ще загуби окото си; предсказа дори деня и часа на това злокобно събитие.
- Ако беше дясното око - рече той - щях да го излекувам; но раните на лявото око са неизлечими.
Оплаквайки съдбата на Задиг, цял Вавилон се възхищаваше от дълбоките знания на Хермес. Два дни по-късно циреят проби от само себе си; Задиг беше напълно излекуван. Хермес написа цяла книга, с която му доказа, че не е трябвало да оздравее. Задиг не я прочете; но щом беше вече в състояние да излиза, той се приготви да посети тази, която беше надеждата му за щастие в живота и заради която единствено искаше да има очи. Семир беше на село от три дни. По пътя той научи, че тази красива дама заявила пред всички, че изпитвала непреодолимо отвращение от еднооки мъже и още същия ден се омъжила за Оркан. При тази вест Задиг загуби съзнание. Мъката му едва не го отнесе в гроба; той дълго боледува, но най-после разумът победи скръбта; самите жестоки страдания, които изпитваше, му послужиха за утеха
"Понеже толкова изживях - каза си той - от безсърдечната и лекомислена постъпка на момиче, възпитано в двореца, трябва да се оженя за гражданка."
Той избра Азора, най-целомъдрената девойка в града, и от най-благородния род.

(следва)

Волтер, "Задиг, или съдбата. Ориенталска история", гл. І.

Превод Боян Атанасов


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2 коментара:

teodora каза...

Zashto samo Volter?

nikolaigochev каза...

Здравейте, Теодора,

В "Кого да четем" са писатели, които препоръчвам. Няма да е само Волтер, вижте в "My complete profile".

Всичко хубаво

Н.Г.