Археологията - наука за бъдещето

(продължение от сряда, 31.01)

Като академично лице, хоноруван преподавател в НБУ и благодарение на познанството си с хора, знаех, че Университетът се управлява преди всичко от Председателя на Настоятелството. Веднъж пожелах да проверя дали правомощията, които той изглежда, че упражнява, имат съответствие в Правилника. Прочетох, и видях, че имат. Ето какво пише там (Вие го знаете много добре):
“ Чл. 9. Председателят на Настоятелството:
1/ следи за изпълнението на мисията, за спазването на стандартите и инициира промените с оглед плана за развитие на Университета.
2/ отговаря за развитието и финансите на Университета, съгласно приетата от Настоятелството политика;
3/ представлява Университета по въпросите, свързани с имуществото, финансите и материалното развитие, в това число договорите за разпореждане и покупка на недвижими имоти;
4/ свиква и ръководи заседанията на Настоятелството и го представлява;
5/ сключва трудовите договори с Ректора, Заместник-ректорите, Изпълнителния директор, служителите в Администрацията на Настоятелството и управителите на търговски дружества на Университета;
6/ взема окончателни решения по финансовата дейност на Университета, като:
а) утвърждава приетия от Настоятелството бюджет на НБУ;
б) утвърждава щатното и разгърнатото щатно разписание на НБУ и размера на възнагражденията на хоноруваните преподаватели;
в) утвърждава таксите за обучение в НБУ;
г) назначава Комисията по стратегическо развитие, Комисията за развитие на академичния състав, Комисията за управление на проекти за стратегическо развитие, Финансово-стопанската комисия и Издателския съвет;
е) осъществява функциите на собственик на дяловете и акциите на НБУ в търговските дружества и упълномощава свой представител в общите събрания.
...
Чл. 11.
(2) Администрацията на Настоятелството се ръководи от директор и се намира на пряко подчинение на Председателя на Настоятелството."

На мен тези права ми се струват големи. По-нататък ще обясня защо мисля така. Но има и друго. Отношенията между Председателя, от една страна, и Настоятелството, на което той е председател, от друга, са формулирани твърде неясно. От написаното в Правилника не се разбира по какъв начин Настоятелството може да ограничава правата на Председателя. На пръв поглед от него зависи много:

"Чл. 7. Настоятелството:
1/ разработва общите насоки за развитие на НБУ и неговата обществена стратегия;
2/ определя мисията, профила и приоритетите на Университета;
3/ определя структурата на НБУ;
4/ определя финансовата политика на Университета;
5/ приема годишния финансов отчет;
6/ приема и контролира изпълнението на бюджета на Университета;
7/ одобрява сделките с недвижимо имущество и участието в търговски дружества;
8/ пропагандира дейността на Университета и привлича средства за развитието му;
9/ избира от своя състав Председател и Заместник-председател на Настоятелството и определя възнаграждението на Председателя на Настоятелството;
10/ приема и освобождава членове на Настоятелството;
11/ избира Ректора на Университета;
12/ утвърждава Академичния съвет по предложение на Ректора;
13/ създава временни комисии за изпълнение на дейността си, като определя техния мандат;
14/ избира комисии за контрол на дейността на Университета;
15/ взема окончателни решения при спорове между изпълнителните органи на Университета;
16/ приема и изменя Правилника за устройството и дейността на НБУ и Наредбата за финансовата дейност и имуществото на НБУ."

Но какво прави то, ако, примерно, Председателят не утвърди приетия от него бюджет (чл. 9 ал. 6а)? Какви са процедурите, чрез които се съгласуват правата на Председателя и на Настоятелството като колективен орган, така че да се знае кой има последната дума? Убеден съм, че такива процедури или механизми съществуват. Но ако бях на работа в НБУ, бих бил много удовлетворен, ако те бяха записани в Правилника или в допълнение към него. От това всички биха имали полза.
После, Правилникът не е ясен относно едно също така много важно положение: мандатът на Председателя. Ако тук говорехме за позицията на един редовен професор, или дори за член на Настоятелството, това не би имало голямо значение. Тогава никой не би разпитвал за дължината и броя на мандатите му. Но тук става въпрос, драги колеги, за наистина големи правомощия. Наистина ли може да не се казва, колко продължава този мандат?

В Правилника пише така:
“Чл. 8. Председателят на Настоятелството се избира от Настоятелството за срок от четири години и изпълнява функциите на Президент на Университета.”

Колко пъти? Авторите на Правилника са заобиколили този въпрос. Простете ми за неоригиналното сравнение, но с такава конституция не разполага дори господин Владимир Путин, сегашният президент на Русия. А той сигурно вижда много добри основания да остане на поста си и занапред.
Колеги, действащият Правилник на НБУ дава твърде големи правомощия на Председателя на Настоятелството и не предвижда краен брой мандати, след които действащият Председател (сега това е проф. Богданов) ще бъде сменен от друг човек. Защо така? Някой изобщо повдигал ли е пред Вас този въпрос? Много бих искал да науча какво мислите.
Добре, ще каже някой, това не се казва изрично, но въпросът не е и чак толкова зле уреден. Все пак има орган, който избира Председателя и този избор е негова работа. Какво пречи на Настоятелството да избира когото намери за добре?
На мен този отговор, колеги, ми се струва малко наивен. Все пак Настоятелството също се състои от хора. Част от тях са преподаватели в НБУ (директори на департаменти, на центрове). Възможно е те да нямат амбицията да ръководят Университета и същевремено да са доволни от положението си в него. Освен тях там влизат и неколцина известни политици. Тези хора обаче си имат достатъчно занимания извън Университета. Те надали го посещават повече от веднъж-два пъти годишно. Защо им е да внасят промени? Някои от членовете на Настоятелството пък не живеят в България. Някои дори не знаят български.
Нека по този въпрос да не влизам в детайли. Вие знаете за членовете на Настоятелството и за него самото като орган много повече от мен. Като външен за НБУ човек аз просто казвам това, което виждам. Ще Ви припомня още нещо, което знаете: че някогашният генерален секретар на българската комунистическа партия също имаше мандат – той беше петгодишен. Съществуваше и орган, който можеше да го прекрати. Така и стана, но чак след като се промени обстановката извън страната – а тя се промени бързо и драматично. И НБУ ли чака нещо подобно?


2. Разделението академична дейност – управление

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги. Моля Ви да забележите, че тук става въпрос единствено за Правилника, който самите Вие сте приели, и на който трябва да се подчинявате. Наистина ли смятате, че в тази своя част (чл. 6-11) той е замислен добре? Ако да, кажете защо мислите така. Ако не, защо не го промените бързо? Кой стои над Вас?

Бих желал да Ви запозная с впечатленията си от друга особеност на Правилника, която също съответства на действителността в Университета. Благодарение на НБУ В България беше въведено едно, струва ми се, новаторско разделение между административно и академично управление на институцията. Аз не съм изследовател на висшето образование и затова ще говоря главно въз основа на опита си като преподавател в СУ.

(20-30. 01. 2007)

(следва)