Записки на Археолога

Преди няколко дни срещнах на улицата един човек, когото познавам от двадесет години. Не ми е приятел, но си говорим по малко, когато се видим. Той мисли, че трябва да ми казва смешни или умни неща. И ето какво намери да каже сега. Попита ме дали децата са здрави и като чу че са, и че са на десет-дванадесет години, изрече две мръсни шеги. Защото на тази възраст на момичетата им ставало това, а момчетата правели това. След това жена ми - тя е много учтива, даже много повече от нужното понякога - го попита за неговата дъщеря. Тогава той обясни, че дъщерята всъщност била на жена му. Замисълът беше, че само това било сигурно. Това също беше шега.
Човекът е над 50 години при всички положения, може би наближава 60. Шегите, които чух, ги бях чувал от него преди 20 години със сигурност - или по-скоро някой тогава ми беше казал, че той ги използва. Но не се съмнявам, че ги е казвал на всеки срещнат и по-отдавна - може би поне от 40 години. При това те не може да са измислени от него.
Това сигурно е начин да се поддържаш млад. Впрочем той е направил дори повече - престанал е изобщо да се влияе от времето. Щом говори едно и също вече 40 години, значи е независим от времето. Аз обаче не бих казал, че е останал млад. Струва ми се, че е умрял.

* * *

Това е положението и с един друг човек, който ми е много по-близък. Него пък познавам от 35 години. Пред около 30 години на него му хрумна, че унищожението на хора (той говореше главно за евреите) в газови камери е било много интересно и забавно нещо. Цитираше имена на концлагери, даже сам се нарече по името на един концлагер. Това му стана прякор. Несъмнено тези неща ги е чувал от някого, някой трябва да му ги беше набил в главата по онова време. Но той ги беше харесал извънредно много. Аз първо (тогава) се забавлявах, защото не разбирах какво говори. После ми омръзна. После започнах да се отвращавам. Сега не знам какво да мисля. Впрочем мисля си, че и той би трябвало да е умрял (може би е временно, дано поне да е така). Но това не ми изглежда да е станало случайно и против волята му, по-скоро е друго - самоубил се е. И това ме отвращава, защото не съм видял около него сериозни причини да се самоубие. Струва ми се, че го е направил от скука. Не е знаел какво друго да прави с живота си.

Това е отвратително, защото животът ни е подарък, при това безкрайно ценен. Не сме го произвели ние, не сме го купили, значи не е и просто наш. Той ни е поверен, трябва да се грижим за него.