Записки на Археолога

Придобиването на знание

Докато човек е млад, трябва да започне с изучаване на някоя формална (проста) система. Тя обаче трябва да е такава, че да бъде и инструмент за създаване на произведения. Нейното владеене трябва да може да се провери лесно.
Такива са някои игри – да кажем, шахът. Съвсем ясно е как се отличава и какво прави всяка фигура там и правилата могат да се научат бързо. Но тя позволява да се появят много и сложни произведения – това са отделните партии. Има типове партии, сиреч определени начини да се започне, които са известни в подробности – дотук нещата са прости, предсказуеми и могат да се знаят изчерпателно; но всяка конкретна партия, ако продължи по-дълго, ще е различна и в определен момент знанието за възможните й развития няма да е изчерпателно, а ще е въпрос на лично решение и риск.
Такова нещо е езикът, който има малко звуци и може да върши работа дори ако съдържа малко думи; но повечето езици изобилстват с думи. Текстовете, ако са прости, се повтарят и така се учи език – с прости фрази и прости текстове. Но могат да се създадат всякакви текстове и няма художествени, пък и изобщо големи произведения, които да съвпадат. Правенето на сложни текстове е лична работа, там не могат да се дадат точни правила. Резултатът не е победа, като в играта, а се преценява от вкуса.
Но е важно, че се започва с формалната система. Ако тя е език, най-добре той да е мъртъв, защото така ще изисква специално, насочено само към него внимание (не може да се научава покрай другото, както е с живите езици), редовни специални упражнения (родният език не се учи със специални упражнения) и чисто интелектуално усилие, чийто резултат не е непосредствен (да свършим някаква своя работа); и ако има удоволствие, то е чистото удоволствие от разбирането. В ученето на език няма победа, както в играта – значи няма такова удоволствие.
Така човек се научава да се труди, но и да обръща внимание на отвлечени неща, значи неща, които не го засягат практически. Това е работа с мисълта, а не със сетивата и чувствата.
Грешките се откриват много лесно и това е добре, защото учещият научава, че има неща, които са верни (отговарят на истината) и такива, които са неверни. Така той се убеждава, че някаква истина съществува.
Същото е и с музикалния инструмент – няма друг резултат, освен чисто познавателното удоволствие от вярно изсвиреното; изисква много труд без непосредствена практическа изгода и грешките не могат да се прикрият. Така е и с математиката – никаква полза, освен удоволствието от правилния резултат, от вярното доказателство, от намереното решение.
Човек става техник (умеещ нещо, разпознаващ вярното от невярното, способен да произвежда правилни неща и да поправя точно).